BG/Prabhupada 0245 - Всеки се опитва да удовлетвори неговите или нейните си сетива
Lecture on BG 2.9 -- London, August 15, 1973
И така Кришна е господарят на сетивата. Целият свят се бори за сетивно наслаждение. Ето ясната философия, истина, че "Нека най-напред от всички Кришна се наслади. Той е господарят. След това и ние ще се наслаждаваме." Тена тяктена бхунджитха. В "Шри Ишопанишад" се казва, че всичко принадлежи на Кришна. Ишавасям идам сарвам (ИШО 1) "Всичко принадлежи на Кришна." Това е грешката ни. Всичко принадлежи на Кришна, но ние си мислим "Всичко ми принадлежи." Това е илюзия. Ахам мамети (ШБ 5.5.8) Ахам мамети. Джанася мохо 'ям ахам мамети. Това е илюзия. Всеки смята, "Аз съм това тяло и всичко, което намеря в този свят е предназначено за моето наслаждение." Това е грешката на цивилизацията. Знанието обаче е: "Всичко принадлежи на Бога. Аз мога да взема само това, което Той ми даде и милостиво позволи." Тена тяктена бхунджитха. Това не е ваишнава философия, а факт. Никой не е собственик. Ишавасям идам сарвам. Всеки... Кришна казва "Аз съм наслаждаващият се. Аз съм собственикът." Сарва-лока-махешварам (БГ 5.29). Маха-ишварам. Маха означава велик. Ние можем да обявим някого за ишварам, контролиращ, но Кришна е описан като маха-ишварам "този, който контролира контролиращия." Никой не е независим контролиращ.
Следователно Кришна е описан като Хришикеша. Хришикена хришикеша-севанам бхактир учяте (ЧЧ Мадхя 19.170). И бхакти означава да се служи на Хришикеша посредством хришика. Хришика означава сетива. Кришна е господарят на сетивата и следователно, каквито и сетива да имам, господарят е Кришна, собственикът е Кришна. И така, когато сетивата ни са заети в удовлетворяването на господаря на сетивата, това се нарича бхакти. Това е определението за бхакти, преданото служене. А когато сетивата са въвлечени в сетивно удовлетворяване, а не на господаря, това се нарича кама. Кама и према. Према означава да обичаме Кришна и да правим всичко за удовлетворението на Кришна. Това е према, любов. А кама означава всичко, което извършваме за удовлетворяване на нашите сетива. Това е разликата. Сетивото е посредникът. Действаме или за да удовлетворяваме собствените си сетива, или за да доставим наслаждение на сетивата на Кришна. Но когато удовлетворявате сетивата на Кришна, ставате съвършени, а когато задоволявате собствените си сетива, ставате несъвършени, заблудени. Защото не можете да удовлетворите сетивата си. Това е невъзможно без Кришна. Хришикена хришикеша-севанам бхактир учяте (ЧЧ Мадхя 19.170).
Ето защо човек трябва да пречисти сетивата си. Понастоящем всеки се опитва да задоволява сетивата си. Ахам мамети. Джанася мохо 'ям (ШБ 5.5.8). Пумсах стрия маитхуни-бхавам етат. Целият материален свят е... Има два вида живи същества, мъжки и женски. Мъжете се опитват да удовлетворяват сетивата си и жените също се опитват да задоволяват сетивата си. Тук така наречената любов означава... Няма любов. Не може да я има. Защото нито мъжът, нито жената се опитва да удовлетвори сетивата на другия. Всеки от тях се опитва да удовлетвори собствените си сетива. Жената обича мъжа, за това, че удовлетворява сетивата ѝ, а мъжът обича жената, заради собственото си удовлетворение. Ето защо, веднага щом се появи някакво малко неудовлетворение в сетивното наслаждение следва развод. "Не го искам." Защото всичко е основано на личното сетивно задоволяване. Но ние можем да го представим много красиво "О, обичам те толкова много. Обичам те толкова много." Няма любов. Всичко това е кама, похот. В материалният свят не може да има вероятност за любов. Не е възможно. Така наречената любов е мамене, просто мамене. "Обичам те. Обичам те, защото си красива. Това ще удовлетвори сетивата ми. Понеже си и млада, това ще задоволи сетивата ми." Това е светът. Материален свят означава това. Пумсах стрия маитхуни-бхавам етат. Основният принцип в материалният свят е сетивното наслаждение. Ян маитхунади-грихамедхи-сукхам хи туччхам кандуянена карайор ива духкха-духкхам (ШБ 7.9.45).