BG/Prabhupada 0436 - Винаги радостни и просто интересуващи се от Кришна съзнание
Lecture on BG 2.8-12 -- Los Angeles, November 27, 1968
Преданоотдаден: Стих 11, Благословеният Бог каза: "Докато говориш ерудирано ти скърбиш за това, за което не си струва да се терзаеш. Мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите. (БГ 2.11)." Пояснение: "Богът веднага приел позицията на учител и сгълчал ученика Си, като по заобиколен начин го нарекъл глупец. Богът каза: "Ти говориш като учен човек, но не знаеш, че този, който е в знание, този, който знае какво е тялото и какво е душата, не скърби, за което и да е състояние на тялото, нито при живите, нито при безжизнените." Както бе обяснено в предходните глави, ще се изясни, че знание означава да се познават материята и духа и този, който ги контролира. Арджуна възразил, че религиозните принципи са по-важни от политиката или социологията, но той бил в неведение относно това, че знанието за материята, душата и Свръхдушата е по-важно от религиозните ритуали. И понеже му липсвало това знание, той не трябвало да се представя за много учен. И тъй като не бил много ерудиран, вследствие от това скърбял за нещо, за което не си струвало. Тялото се ражда и е обречено да изтлее днес или утре. Ето защо тялото не е толкова важно като душата. Този, който знае това, наистина е учен. За него няма причина за скръб за което и да било състояние на тялото."
Прабхупада: Той, Кришна, казва, че: "За това тяло, мъртво или живо, не си струва да се скърби." Когато тялото е безжизнено, то е лишено от стойност. Каква е ползата от оплакването му? Може да скърбите в продължение на много хилядолетия, но то няма да се съживи. Няма причина да се скърби за мъртво тяло. А що се отнася до душата, тя е вечна. Дори и да изглежда, че тялото умира, душата не умира. И защо човек трябва да е покрусен: "Ох, баща ми умря, моят този или онзи роднина почина" и да го оплаква? Той не е мъртъв. Човек трябва да има това знание. И тогава той ще бъде радостен във всички случаи и просто ще се интересува от Кришна съзнание. Няма нищо, за което да се скърби относно тялото, живо или мъртво. На това учи Богът в тази глава. Продължавай.
Преданоотдаден: "Не е имало време когато Аз да не съм съществувал, нито ти, нито всичките тези царе. Нито в бъдеще някой от нас ще престане да съществува. (БГ 2.12)." Пояснение: "Във Ведите, в "Катха Упанишад", както и в "Шветашватара Упанишад" се казва, че..."
Прабхупада: (поправя произношението) Шветашватара. Има много Упанишади, те се наричат Веди. Упанишадите са заглавията на Ведите. Точно както една глава е озаглавена, подобно на това тези Упанишади са заглавията на Ведите. Има 108 основни Упанишади. От тях девет Упанишади са много съществени. От тези девет Упанишади, "Шветашватара Упанишад", "Тайттиря Упанишад", "Айтарея Упанишад", "Ишопанишад", "Иша Упанишад", "Мундака Упанишад", "Мандукя Упанишад", "Катхопанишад" са много важни. И когато и да възникне спор по дадена тема, човек трябва да даде отпратки към тези Упанишади.