BG/Prabhupada 0490 - В майчината утроба в херметическо състояние, в продължение на много месеци



Lecture on BG 2.14 -- Germany, June 21, 1974

В предишния стих се казва: дехино 'смин ятха дехе каумарам яуванам джара (BG 2.13) Ние преминаваме от едно тяло в друго. Точно както минаваме от тяло на дете в тяло на момче и от тяло на момче в тяло на младеж, по същия начин преминаваме през това тяло и приемаме друго." И така, въпросът за щастието и нещастието. Щастие и нещастие - в зависимост от тялото. Един много богат човек живее сред малко повече удобства. Но обичайното страдание и щастие са общи. Кое е общото? Джанма-мритю-джара-вядхи-духкха-дошанударшанам (BG 13.9) Дали ще се родиш като куче или като цар, страданието е едно и също. Няма разлика, защото кучето трябва да пребивава в утробата на майката, в херметически затворено положение в продължение на много месеци, а човекът, бил той цар или какъвто и да е, също преминава през тази несгода. Няма оправдание. Понеже се раждаш в царско семейство, това не значи, че като стоиш свит в майчината утроба страданието е по-малко, а пък тъй като той се ражда от кучешка утроба, затова неговото е по-голямо. Не. Същото е.

По същия начин, в момента на смъртта... В момента на смъртта има голямо страдание. Толкова е силно то, че човек трябва да напусне тялото си. Точно както когато мъката стане прекалено силна, някои се самоубиват. Не могат да търпят: "Край с тялото." Никой не иска да напусне това тяло, ала страданието е толкова силно, че той е принуден да го напусне. Това се нарича смърт. В "Бхагавад Гита" ще намерите: мритюх сарва-хараш ча ахам. Кришна казва: "Аз съм смъртта." А какво означава смърт? Смърт означава: "Аз му отнемам всичко. Край. Отнемам тялото му, отнемам компанията му, отнемам родината му, отнемам обществото му, отнемам банковата му сметка, и с всичко е свършено." Сарва-харах. Сарва означава всичко. Всеки се стреми да направи голяма банкова сметка, голяма къща, голямо семейство, голям автомобил... Ала със смъртта всичко приключва. Така че това е голямо страдание. Понякога човек плаче. Ще видите, че в момента на смъртта, в кома, от очите му се процеждат сълзи. Той си мисли: "Направих толкова много неща с такова старание, за да живея удобно, а сега губя всичко." Голямо страдание. Познавам един приятел в Аллахабад. Беше много богат човек. Беше едва на петдесет и четири години. Молеше се, плачеше на лекаря: "Докторе, можете ли да ми дадете поне четири години живот? Имам един проект. Исках да го завърша." Какво може да направи докторът? "Това не е възможно, господине. Трябва да напуснете."

Ала тези глупци, хората, не знаят. Но ние трябва да търпим, трябва да понасяме. Такова е наставлението тук: "Понеже си получил това материално тяло, трябва да търпиш да живееш в майчината утроба." След това излизам. И не мога да говоря. Да предположим, че съм малко бебе, а някакво насекомо ме хапе. Аз не мога да кажа: "Майко" - защото още не мога да говоря - "нещо ме хапе по гърба." Аз плача, а майката си мисли: "Това дете е гладно. Я да му дам мляко." (смях) Само вижте доколко... Аз искам едно, а ми дават друго. Това е факт. Защо плаче детето? Чувства се некомфортно. И тогава, по такъв начин, аз раста. После не искам да ходя на училище, но съм принуден да ходя на училище. Да. Поне аз бях така. (смях) Никога не исках да ходя на училище. А баща ми беше много добър. "Добре. Защо не ходиш на училище?" Аз казвах: "Утре ще ида." "Добре." Обаче майка ми беше много бдителна. Вероятно ако майка ми не беше малко строга, нямаше да получа никакво образование. Баща ми беше много снизходителен. Затова тя обикновено ме принуждаваше. Един човек ме отвеждаше до училището. Всъщност, децата не искат да ходят на училище. Те искат да си играят. Против волята си те са принудени да ходят на училище. След това има изпити, и то не само в училището.