BG/Prabhupada 0735 - Толкова сме глупави, че не вярваме в следващия живот



Lecture on SB 7.9.41 -- Mayapura, March 19, 1976

Има толкова много момчета. Ако той каже: "Не, не, не. Аз няма да ставам младеж. Ще си остана дете," това не е възможно. Той трябва да промени тялото си. Не става въпрос дали му харесва да променя тялото си. Не, той е принуден. По подобен начин, това тяло, когато с него е свършено, може да казвате, че: "Аз не вярвам, че има друго тяло," обаче има - "трябва." Точно както един младеж може да си мисли: "Това тяло е много хубаво. Наслаждавам се. Няма да стана старец." Не, трябва да станеш. Такъв е законът на природата. Не можеш да кажеш. По същия начин, след смъртта, когато с това тяло е свършено, трябва да получите друго тяло. Татха дехантара-праптих. И кой говори? Върховният Бог, Върховната Личност, Той говори, върховният авторитет. И ако вие, с обикновения си разсъдък, се опитате да проумеете какъв е законът, съвсем прост пример е даден тук. Съществува животът. Не можете да го отречете. Има живот. Този живот, това тяло, не е във ваши ръце. В настоящия момент, когато животът го има, вие сте много горди със своето знание. Прекалено сте безочливи, за да приемете съществуването на Бога. Можете да извършите тази глупост. Ала след смъртта сте напълно във властта на природата. Това е. Не можете да го избегнете. Точно както, ако сте глупави, може да кажете: "Не вярвам в правителствения закон. Ще правя каквото си искам." Обаче когато ви арестуват, всичко приключва. Шамара, прангите и хайде! Така и ние сме толкова глупави, че не вярваме в следващия живот. Това е просто глупост. Има следващ живот, особено след като Кришна казва. Може да кажете: "Ние не вярваме в това." Дали вярвате или не няма значение. Във властта на природния закон сте. Пракритех крияманани гунаих кармани сарвашах (БГ 3.27). Каранам гуна-санго 'ся сад-асад-джанма-йонишу (БГ 13.22), Кришна казва. Защо някой попада в добро положение? Защо някой е поставен, някой е... Едно живо същество се храни много добре, с много хубава храна, а друго животно яде изпражнения? Това не е случайно. Това не е случайно. Кармана дайва-нетрена (ШБ 3.31.1) Понеже единият е действал по такъв начин, че трябва да яде изпражнения, той трябва да ги яде. Обаче мая, илюзорната енергия, е толкова хитра, че докато животното яде изпражнения, то си мисли: "Аз се наслаждавам на рая." Това се нарича мая. Дори докато яде изпражнения, то си мисли, че се наслаждава на райски удоволствия. Докато е покрито с това невежество, то... Ако си спомни, че: "Аз бях... В предишния си живот аз бях човешко същество и ядях такава добра храна. А сега съм принуден да ям изпражнения," тогава не би могло да продължи. Това се нарича пракшепатмика-шакти-мая. Ние забравяме. Забрава.