BG/Prabhupada 0802 - Движението за Кришна съзнание е толкова хубаво, че адхира може да е дхира



Lecture on SB 1.7.18 -- Vrndavana, September 15, 1976

И така, трябва да станем дхира. Тогава няма да се страхуваме от смъртта. Докато не сме дхира... Има две групи хора: дхира и адхира. Дхира означава този, който е необезпокояван дори и да има причина за притеснение. Някой може да е спокоен, когато няма причина за безпокойство. Точно както сега, в настоящия момент, не се страхуваме от смъртта. Но веднага щом усетим земетресение и се уплашим, че тази сграда може да рухне, причината за безпокойствата, тогава много се притесняваме - понякога дори крещим. И така, този, който е необезпокояван, дори и да има причина за тревога, се нарича дхира. Дхирас татра на мухяти. Това е твърдението на "Бхагавад-гита". От адхира трябва да станем дхира. Но движението за Кришна съзнание е толкова хубаво, че адхира може да е дхира. Това е ползата от това движение. Кришноткиртана-гана-нартана-парау премамритамбхо-нидхи дхирадхира. Кришноткиртана-гана-нартана-парау премамритамбхо-нидхи дхирадхира-джана-прияу. Движението за Кришна съзнание е удовлетворяващо и за двете групи хора, а именно дхира и адхира. Това е толкова хубаво. Дхирадхира-джана-прияу прия-карау нирматсарау пуджитау. То беше въведено от Чайтаня Махапрабху и следвано от шестимата Госвами. Ванде рупа-санатанау рагху-югау шри-джива-гопалакау.

Това е движението за превръщането на адхира в дхира. Всеки е адхира. Кой не... Кой не се страхува от смъртта? Кой не се страхува от...? Разбира се, те са твърде агностични и забравят. Но страданието е налице. Можем да наблюдаваме как някой страда в смъртния си час. Има някои хора, които умират... В наши дни това е станало много обичайно... Кома. Някой лежи в леглото за две седмици, плачейки; животът не напуска тези, които са много, много греховни. Така че има огромна болка по време на смъртта. Има голяма болка по време на раждането и болка, когато сте болни и толкова много страдания, когато остареете. Тялото е немощно. Страдаме по толкова много начини, особено от ревматизъм и лошо храносмилане. Следват и високото кръвно, главоболие, толкова много неща. Ето защо човек трябва да бъде обучен как да стане дхира. Тези неща, безпокойствата, ни правят адхира и ние трябва да бъдем обучени като дхира. Това е духовно образование. Човек трябва да го знае, матра-спаршас ту каунтея шитошна-сукха-духкха-дах (БГ 2.14). Тези страдания, матра-спаршах, тан-матра. Страдаме поради сетивата и сетивното възприятие. А сетивата са създадени от материалната природа. Така че човек трябва да се издигне над материалната природа и тогава може да стане дхира. В противен случай, трябва да остане адхира. Дхирадхира-джана-прияу прия-карау.