BG/Prabhupada 0860 - Политиката на британското правителство беше да заклеймят всичко индийско



750521 - Conversation - Melbourne

Директор: Не смяташ, че селяните имат някакви собствени умозаключения?

Прабхупада: Те имат ум, но това е маловажен ум. Точно като при един луд, той има ум, но каква е ползата от него? Няма да приемете мнението на един умопомрачен. Той има ум, но не е с всичкия си. Мудха. Маяяпахрита-гяна (БГ 7.15). Неговото знание е отнето. Когато умът е в, как се казва, разстроено състояние, няма полза от мнението му.

Директор: А ако брахманите започнат да управляват света според собствените си интереси?

Прабхупада: Хм?

Предан: Той казва, а ако брахманите започнат да ръководят света според едноличния си интерес?

Прабхупада: Не, не.

Директор: Но капиталистите или някой друг може...

Прабхупада: Не, не. Това не е едноличен интерес. Не е користно, това е характерът, точно като сама. Какво е това, омиротворен.

Директор: Те могат да формират собствено съсловие и да преследват собствения си интерес и да се опитат да управляват света според...

Прабхупада: Не, не. Понеже, те са честни, това е думата на (неразбираемо) Те няма да направят това.

Директор: Те трябва да действат според книгата.

Прабхупада: Да. Честен означава, че не е загрижен за собствения си интерес, а за интереса на всички. Това е честност.

Директор: Сега, а ако той е подведен?

Прабхупада: А?

Директор: Светът се променя и понеже тази книга е била...

Прабхупада: Просто защото не са следвали. Точно като в Индия, това е характерът на брахманите. По-късно, постепенно, културата се е загубила през последните хиляда години, защото Индия беше завладяна от чужденци. Мохамеданите разпространиха част от тяхната култура. След това дойдоха британците. Те въведоха... Всеки има интерес. Британците, когато започна британското управление, личният доклад на техния лорд Макаулей беше, че "Ако искате да ги запазите като индийски хиндуисти, никога няма да успеете да ги управлявате." И така, политиката на британското правителство беше да заклейми всичко индийско.

Директор: Но ти каза преди, че британците не са разрешавали пиенето.

Прабхупада: А?

Директор: Отсега... Не го ли каза преди?

Прабхупада: Да, британците разрешиха. Британците, много предпазливо, защото те пряко не, искам да кажа, сложиха ръце върху тяхната култура. Но подмолно. И сега, когато са обучени те го правят открито. Но обучението беше от британците. В обществото от джентълмени трябва да има пиене. Това беше въведението.

Директор: Но в индийското общество те го забраниха.

Прабхупада: В индийското общество не знаеха дори как да пият чай. През детството си сме виждали как британците засадиха чаени плантации. Преди британците нямаше чаени плантации. Британците видяха, че работната ръка е много евтина, искаха да правят бизнес и започнаха. Точно както правят това и в Африка, толкова много плантации с кафе и чай. И така, те започнаха и чаят бе изпращан за продажба в Америка. Те се интересуваха от бизнес. Сега, има толкова много чай, кой ще го пие? Правителството организира комитет за чаения бизнес. Всички собственици на чаени плантации ще трябва да плащат на правителството. И от път на път, улица по улица, техният бизнес предлагаше, приготвяйки чай, много хубав, ароматен чай и те рекламираха, че ако пиете чай няма да се чувствате много гладни и ще се излекувате от маларията и т.н., и т.н. И хората започнаха да пият чай. "Хубава чаша." Виждал съм го. Сега, те придобиха вкуса към това. Сега постепенно, дори и метачът, рано сутрин чака в чайната за чашка чай. През детството ми понякога пиехме чай, ако някой кашляше. Това беше също и по-късно. Но беше непознато. Пиенето на чай, пиенето на вино, пушенето, месоядството - тези неща бяха непознати. Проституция. Имаше проституция. Но не всяка жена беше проститутка. Много стриктно. За тези неща трябва да се погрижим - поне едно съсловие от хора трябва да бъде идеал, който другите да наблюдават. И обучението трябва да продължи, точно както правим ние. Ние приканваме хората да дойдат и да възпяват с нас, да танцуват с нас, да приемат прасадам. И постепенно те идват. Глупецът, пристрастен към пиене, пристрастен към проституция, пристрастен към месоядство, се преобразява в свята личност. Това е практично. Можете да видите миналото им и какви са те сега.

Директор: Но как да съвместим факта, че нашите доктори ни казват, че трябва да ядем месо заради протеина?

Прабхупада: Това е глупост. Те не са яли месо през последните десет години. Мислите ли, че здравето им се е влошило? По-скоро, хората казват "сияйни лица". В Бостън... Един свещеник, аз пътувах от Лос Анджелос към Хаваите. Един джентълмен с цивилни дрехи, той беше свещеник и каза, "Свамиджи, защо твоите ученици изглеждат толкова сияещи?" И понякога ние сме представяни като "сияйните лица." В Бостън или някъде другаде дамите ме питаха "Американец ли сте?"