BG/Prabhupada 0259 - Да се установим обратно на трансцеденталната платформа на любов към Кришна
Lecture -- Seattle, September 27, 1968
Може ли някой от тук събралите се да каже, че не е слуга на никой или на нищо? Той трябва да е, защото това е неговата присъща позиция. Но трудността е, че като служим на сетивата си, не разрешаваме проблема със страданията. За известно време аз мога да съм удовлетворен, че съм приел този опиат, и под влиянието на това опиянение аз мога да си мисля: "Аз не съм ничий слуга. Аз съм свободен," но това е изкуствено. Веднага щом халюцинацията отмине, той стига до момента, че отново е слуга. Отново е слуга. Това е нашето положение. Но защо я има тази борба? Аз съм принуден да служа, но не искам да служа. Как да се приспособя? Приспособяването е Кришна съзнание, че ако станете слуга на Кришна, тогава вашият стремеж да станете господар, и същевременно вашият копнеж за свобода, биват веднага постигнати. Точно както тук ще видите една картина на Арджуна и Кришна. Кришна е Върховният Бог. Арджуна е живо същество, човешко същество, но той обича Кришна като приятел. И в замяна на неговата приятелска любов, Кришна се е съгласил да стане негов колесничар, негов слуга. По подобен начин, ако всеки от нас отново се върне на трансцеденталното равнище на любов към Кришна, тогава нашето желание за господство ще бъде удовлетворено. Това не е известно понастоящем, но ако се съгласим да служим на Кришна, тогава постепенно ще видим, че Кришна ни служи. Това е въпрос на реализация. Но ако искаме да се избавим от това служене на този материален свят, на сетивата, тогава трябва да пренесем настроението си на служене към Кришна. Това се нарича Кришна съзнание.
- камадинам кати на катидха палита дурнидешас
- тешам майи на каруна джата на трапа нопашантих
- самапратам ахам лабдха-буддхис
- твам аятах ниюнкшватма-дасйе
Един предан се моли на Кришна: "Досега в живота си служих на моите сетива." Камадхинам. Кама означава сетива, похот. "Така дори това, което не трябваше да правя, при все това, под диктовката на моята похот, аз го направих." Човек трябва да направи. Когато е роб или слуга, тогава той е принуден да прави нещо, което не му харесва да прави. Той е насилен. И така тук, един преданоотдаден признава: "Аз направих, под диктовката на моята похот, нещо, което не трябваше да правя, но го направих." Добре, направил си го, ти служиш на своите сетива. Няма проблем. "Но трудността е, че тешам каруна на джата на трапа нопашантих. Аз служих толкова много, но открих, че те не са удовлетворени. Те не са удовлетворени. Това е моят проблем. Нито сетивата са удовлетворени, нито аз съм удовлетворен, нито сетивата са достатъчно добри да ми дадат облекчение, пенсия за моето служене. Това е моето положение." Ако бях видял че, по-скоро ако бяхме почувствали че, "Аз служих толкова много години на моите сетива, сега сетивата ми са удовлетворени..." Не. Те не са удовлетворени. Все още диктуват. Все още диктуват. "Аз съм много..." Разбира се, това е много естествено, но аз мога да разкрия тук, че някой от моите ученици каза, че на преклонна възраст, неговата майка щяла да се омъжи. Само вижте. Тя има пораснали деца. А някой се оплака, че неговата баба също се омъжила. Защо? Само вижте. Седемдесет и пет годишна, петдесет годишна, сетивата са още толкова силни, че й диктуват: "Да, трябва да го направиш."