BG/Prabhupada 0323 - Създаване на общество от лебеди, а не от гарги



Lecture on SB 3.25.12 -- Bombay, November 12, 1974

Така че това е материален живот, паварга. Ако искате да анулирате това, това се нарича апаварга. Тук се казва апаварга-вардханам, как да увеличим интереса си към освобождението. Хората са толкова затъпели, че не разбират какво е значението на освобождение. Те не разбират. Точно като животно. Той... Ако на едно животно му се каже, че "Има освобождение," какво ще разбере то? То няма да разбере. Не е възможно за него. По същия начин, в настоящия момент, човешкото общество е станало точно както животни. Те не знаят какво е значението на апаварга или освобождение. Те не знаят. Но имало е време, когато хората са разбирали, че този човешки живот е предназначен за апаварга. Апаварга, да спреш заниманието си с па, пха, ба, бха, ма. Това се нарича апаварга-вардханам. Така въпросите, поставени от Девахути и отговорите, които ще даде Капиладева, това е апаварга-вардханам. Това се иска. Това е инструкцията на всички Веди. Тасяива хетох праятета ковидах. Всеки трябва да се опита да постигне апаварга. Всеки трябва да опита най-доброто, на което е способен. "Ами моята поддръжка?" Шастра никога не набляга на поддръжката, "Опитай се да се поддържаш." Шастра казва, "Тя ще дойде. Вече я има. Ще дойде." Но ние нямаме такава вяра, че "Бог е дал..., дал е храна на животните, на птиците, на зверовете, на дърветата, на всекиго, защо да не даде на мен? Нека посветя времето си на апаварга." Те нямат вяра. Нямат такова образование. Затова е нужно добро общуване, не общуване с гарги, а с лебеди. Тогава идва този разум.

Така това движение за Кришна съзнание означава, че се създава общество от лебеди, а не от гарги. Не от гарги. Гаргите не се интересуват. Те се интересуват от остатъците, искам да кажа, боклука. Те се интересуват. Пунах пунаш чарвита-чарвананам (ШБ 7.5.30). Пунах пунаш чарвита-чарвананам. Точно както ние изхвърляме... След като сме се хранили, ние изхвърляме листото. Има някакви остатъци от храната и гаргите идват, кучетата идват. Те се интересуват. Те няма да кажат... Един разумен човек няма да отиде там. Но тези гарги и кучета ще отидат там. В този свят е така. Пунах пунаш чарвита-чарвананам (ШБ 7.5.30). Дъвкане на дъвканото. Точно както дъвчете една захарна тръстика и я хвърляте на улицата. Но ако някой дойде отново, за да я дъвче, тогава той е глупак. Той трябва да знае: "Сокът е изцеден от тази захарна тръстика. Какво ще получа, ако я дъвча?" Но има такива животни. Те искат да дъвчат отново. Така това наше материално общество означава дъвкане на дъвканото. Един баща дава образование на сина си как да си изкарва прехраната, жени го и го установява, но той знае, че "Този тип работа, изкарването на пари и женитбата, зачеването на деца, аз съм я правил, но не съм удовлетворен. Тогава защо занимавам сина си с това?" Това се нарича дъвкане на дъвканото. Дъвкане на същото нещо. "Не съм удовлетворен от това, но защо ангажирам и сина си в същото?" Истинският баща е този, който не позволява на сина си да дъвче от дъвканото. Това е истински баща. Пита на са сядж джанани на са сят, на мочайед ях самупета-мритюм. Това е истинско противозачатъчно. Един баща, един мъж не трябва да желае да става баща, една жена не трябва да желае да става майка, ако не са годни да спасят децата от надвисналата хватка на смъртта. Това е дългът на бащата и майката.