BG/Prabhupada 0571 - Човек не трябва да остава в семейния живот. Това е ведическата култура
Press Interview -- December 30, 1968, Los Angeles
Журналист: А кога Вие... Посещавали ли сте този институт за известно време?
Прабхупада: Не е имало определен период. Не. Но, да кажем, за мен, аз бях обучен от баща си, който принадлежеше към тази линия...
Журналист: О, Вашият баща...
Прабхупада: О, да. Моят баща ме обучи още в детството ми, да. А по-късно, през 1922 година, срещнах духовния си учител и бях посветен в ... Като цяло имаше такава среда, понеже както Ви казах, 80, 90 процента от хората бяха осъзнати за Кришна благодарение на семействата си. Разбирате ли? Ние бяхме обучавани от началото на живота си. Официално, разбира се, приех духовния си учител през 1933 година. Оттогава тъй като вече имах такава среда, а и откакто срещнах духовния си учител развивах тази идея.
Журналист: Разбирам, разбирам. И така, Вие в известен смисъл, сте разпространявали тази идея самостоятелно от 1933 година.
Прабхупада: Не. Разпространявал съм я като мисионер от хиляда деветстотин... на практика от 1959 година.
Журналист: 1959, разбирам. Какво правехте от времето...
Прабхупада: Бях семеен. Занимавах се с бизнес с лекарства. Преди бях мениджър в голяма фармацевтична компания. Но аз развивах това знание, въпреки че бях семеен. Издавах списанието "Обратно при Бога"...
Журналист: Значи сте публикували това...
Прабхупада: В Индия.
Журналист: О, ясно.
Прабхупада: Да, започнах през 1947 година според указанието на духовния си учител. Каквото и да печелех, го изхарчвах. Да. Нямах никаква възвращаемост, но го разпространявах. И правех това доста дълго време. Но в действителност, след като прекъснах всякаква връзка със семейството си, се занимавам с тази работа от 1959 година.
Журналист: Имате ли деца?
Прабхупада: О, да, имам пораснали момчета.
Журналист: И просто ги напуснахте?
Прабхупада: Да. Имам жена, внуци, всички, но не поддържам връзка с тях. Те следват пътя си. Моята жена е поверена на по-големите момчета. Да.
Журналист: Е, това ли е...? Имам предвид, малко ми е трудно да осмисля това, да изоставиш семейството си и някакси да им кажеш: "До скоро."
Прабхупада: Да, да, това е ведическо правило. Всеки трябва да изостави семейните връзки на определена възраст, след като навърши 50 години. Човек не трябва да остава в семейния живот. Това е ведическа култура. Не е така, че някой трябва да е семеен до смъртта си, не. Това не е добре.
Журналист: Бихте ли обяснили това?
Прабхупада: Най-напред, едно момче е обучавано като брахмачари в духовния живот. След това е съветвано да не се занимава със семеен живот. Но ако той е неспособен да контролира сексуалния си живот, му се разрешава: "Добре. Можеш да се ожениш." И тогава той остава в семейния живот. Жени се когато е на 24 или 25 години. Разполага с 25 години да се наслаждава на сексуален живот. Междувременно той се сдобива с пораснали деца. И на 50-годишна възраст съпругът и съпругата напускат дома си и пътуват из всички места за поклонение просто, за да се откъснат от семейната привързаност. Така, когато мъжът е малко по-напреднал, той моли жена си: "Ти се върни и се погрижи за семейството, а порасналите ти синове ще се погрижат за теб. Нека да приема санняса." И той остава сам и проповядва знанието, което е натрупал. Това е ведическата цивилизация. Мъжът не трябва да остава при семейството си от раждането до смъртта. Не. В будизма също има задължителен регулиращ принцип, че един будист трябва да бъде санняси за най-малко 10 години. Да. Тъй като цялата идея е как да се постигне духовно съвършенство. Ако някой остане в семейния живот, обременен с грижи, той изобщо не може да напредне духовно. Но ако цялото семейство също е осъзнато за Кришна, тогава то спомага. Но това е много рядко срещано. Понеже съпругът може да е осъзнат за Кришна, а жената може да не е. Но културата била толкова хубава, че всеки оставал Кришна осъзнат.