BG/Prabhupada 0594 - Душата е невъзможно да бъде измерена с материалните ни устройства
Lecture on BG 2.23 -- Hyderabad, November 27, 1972
Определение чрез отрицание. Не можем да оценим непосредствено какво представлява духовната частица, която се намира в тялото. Тъй като дължината и ширината на душата е невъзможно да бъдат измерени с нашите материални устройства, макар и учените да твърдят, че можем да я измерим. Както и да е, дори и да е възможно, най-напред трябва да установите къде се намира душата. И след това може да се опитате да я измерите. Преди всичко, дори не можете да я видите. Понеже е много, много малка, една десетохилядна от върха на косъма. Сега, тъй като не можем да я видим чрез експерименталното си знание, не можем и да я оценим, ето защо Кришна описва съществуването на Аза, душата, чрез отрицание: "Тя не е това." Понякога, когато не можем да разберем, се дава обяснение: "Не е това." Ако не мога да изразя какво точно е, тогава можем да го опишем чрез отрицание, че "Не е това." И какво е това, което "не е това"? "Не е това" означава, че не е материална. Душата не е материална. Но ние имаме опит с материални неща. Тогава как да проумеем това, което е противоположно? Това е обяснено в следващия стих, наинам чхинданти шастрани. Не можете да нарежете душата с никакво оръжие, нож, меч или магарешки бодил. Не е възможно. Наинам чхинданти шастрани. Маявада философите казват, че "Аз съм Брахман. Поради илюзията си, чувствам, че съм отделен. Иначе аз съм едно с всичко." Но Кришна казва, че мамивамшо джива-бхутах (БГ 15.7). Това означава ли, че от цялостния дух, тази частица е била отделена, като е била отрязана? Не. Наинам чхинданти шастрани. Тя не може да бъде нарязана на парчета. Тогава? Тогава отговорът е, че духовната частица е вечна. А не, че е била отделена чрез мая. Не. Как би могло да стане това? Понеже не може да бъде нарязана на парчета.
Ако кажа... Точно както те излагат аргументи: гхатакаша-потакаша, че "Небето в съда и небето извън съда, поради стената на съда, небето в съда е отделено." Но как би могло да бъде обособено? То не може да бъде нарязано на парчета. Заради аргумента... В действителност ние сме много, много малки, молекулни частици от духа. И те вечно са отделени частици. А не, че под силата на обстоятелствата са се отделили и отново ще се слеят. Те могат да се присъединят, но не и по хомогенен, примесен начин. Не. Дори и да се присъедини, душата запазва отделното си съществуване. Точно както, когато една зелена птица кацне на дървото изглежда, че се е сляла с него, но това не е така. Птицата запазва личността си, дори и кацнала на дървото. Това е заключението. Макар че и птицата, и дървото са зелени и изглежда сякаш птицата се е сляла с дървото, това сливане не означава, че птицата и дървото са станали едно. Не. Просто изглежда така. Понеже и двете са със същия цвят, изглежда, че птицата няма самостоятелно съществуване. Но това не е факт. Птицата е... Подобно на това ние сме индивидуални души. Качеството да сме едно, да кажем, зеленината, когато се слее със сиянието на Брахман, живото същество не губи самоличността си. И понеже не губи самоличността си и тъй като по природа живото същество блика от радост, то не може да остане в безличностния Брахман за много дни. Защото търси радост. А тази радост идва от разнообразието.