BG/Prabhupada 0770 - Аз обичам душата. Атма-таттва-вит. И защо обичам душата? Защото обичам Кришна
Lecture on SB 2.1.1 -- Paris, June 9, 1974
Прабхупада: Точно както в нашето движение за Кришна съзнание ние не говорим за щяло и нещяло. Ние просто говорим за Кришна. А ако говорим за Кришна поне сто години, в настоящата си позиция, запасът ни пак няма да се изчерпи. Имаме толкова много книги. Ако в продължение на сто години четем от наличния вече запас, ако сто години не спираме да четем, и се опитваме да разберем една дума от "Шримад Бхагаватам", тогава това ще отнеме сто години. Тази една дума джанмадй ася ятах (ШБ 1.1.1) ако се опитате да разберете, можете да я разберете за сто години. Толкова е прекрасен "Шримад Бхагаватам". Продължавайте да четете всеки ден. Ще откриете... И "Шримад Бхагаватам", и "Бхагавад Гита". Всеки ден, колкото по-осъзнати ставате, атмавит, виждате нови значения, нова светлина. "Шримад Бхагаватам" е толкова прекрасен. Просто ако четете "Шримад Бхагаватам"... Видя бхагаватавадхих. Някой човек е учен... Какъв е пределът на знанието? Пределът, знанието е когато разберете "Шримад Бхагаватам". Това е пределът. Край. Повече не е необходимо знание. Затова той се нарича шротавядишу ях парах (ШБ 2.1.1) Най-висш, първокласен.
Обаче апашятам атма-таттвам грихешу гриха-медхинам (ШБ 2.1.2) Грихамедхите не знаят, че съществува душа, а душата е вечна. А ние в действителност копнеем за щастие. За чие щастие? За щастието на душата. За щастието на Кришна. Ние се стремим да пазим това тяло. Много ни харесва това тяло. Защо? Защото душата е вътре. Всеки знае това. Веднага щом това тяло остане без душа, изритват го. Изхвърлят го на улицата. Никой нехае за него. Представете си, че някой красив мъж, някое красиво момиче, мъртви тела, лежат - на кого му пука за тях? Обаче докато душата е там: "Какво крсиво, какво прекрасно момче или момиче." Душата е важна. Така че в действителност ние не обичаме това тяло, защото същото красиво тяло е там. Защо нехаем? Защото душата не е... Затова аз обичам душата. Това е факт. Това се нарича атмавит, атма-таттва-вит. А защо обичам душата? Защото обичам Кришна. Душата е частичка от Кришна. И така, защо толкова ми харева душата? Защото е част от Кришна. Така че в крайна сметка аз обичам Кришна. Такова е заключението. А ако не обичам Кришна, това е ненормално състояние. Пък нормалното състояние е да обичам Кришна. Затова ние се стремим да пробудим Кришна съзнание. Веднага щом някой се установи в Кришна съзнание и започне да обича Кришна, тогава той не иска да обича нищо друго. Свамин критартхо 'сми: "Сега аз съм напълно удовлетворен." Иначе аз имам много въпроси, много отговори, докато не сме себеосъзнати, времето ни е пропиляно. Затова кришна-прашна, запитванията за Кришна, трябва да продължават безспир. А всички отговори ще намерите в "Бхагавад Гита" и "Шримад Бхагаватам". И просто чрез въпроси и отговори животът ви ще бъде съвършен.
Много ви благодаря.
Бхактите: Джая Прабхупада!