BG/Prabhupada 0798 - Ти си танцьорка. Сега трябва да танцуваш. Не може да си срамежлива



Lecture on BG 2.36-37 -- London, September 4, 1973

Така че, позицията на Арджуна е много рискована. Има една бенгалска поговорка начхте босе гунтхана. Едно момиче било много известна танцьорка. Така че това е системата, така както я представихме, момичетата и жените имат воал. Гунтхана, това се нарича гунтхана на индийски език. И така, когато танцуващото момиче било на сцената, то забелязало, че толкова много от нейните роднини са сред публиката. Така тя започнала да придърпва воала. Това не е нужно. Ти си танцьорка. Сега трябва да танцуваш. Не може да бъдеш срамежлива. Трябва да танцуваш без задръжки. Това е твоето задължение.. Така че Арджуна... Някакъв негодник бе убил един човек, под предлог, че убийството не е греховно, защото това е заявено в "Бхагавад-гита". Да. Очевидно, на негодниците им се струва така, че Кришна насърчава Арджуна да се сражава. И Той уверява, че това не е грях. Но негодникът не вижда при какви условия Той дава този съвет. Сва-дхармам апи чавекшя. Сва-дхарма, принципът е... Дългът на един кшатрия е да се сражава и убива в битки. Ако сте насред сражение и се изпълните със състрадание, следва същият пример: когато танцуващото момиче е на сцената, ако тя е свенлива, е подобно на това. Защо трябва да е срамежлива? Тя трябва да танцува свободно. Това ще бъде заслугата ѝ. Така че на бойното поле не можете да бъдете състрадателни. Не това е нужно.По толкова много начини. Ахимса арджава, това са добри качества. В тринадесета глава, Кршна описва ахимса, ненасилието. Ненасилието е общоприето. И всъщност Арджуна бил миролюбив. Той не бил страхливец, не е така, че защото бил страхливец, затова отказал да се сражава. Не. Като ваишнава, по природа той е миролюбив. Той не искал да убива никого и особено собствените си роднини. Той проявил малко състрадание. А не, че бил страхливец. Така че Кришна окуражава, подтиква Арджуна да спази дълга си. Не може да се отклонявате от дълга си. Това беше най-важното. Когато има битка, трябва да се сражавате както подобава и да избивате враговете. Това е вашият принос. Когато се борите с враговете, ако станете състрадателни: "Как да ги убия?" това е малодушие. Следователно Кршна заключава тук: хато ва прапсяси сваргам джитва ва бхошясе маним. Има две възможности. За един боец, за един кшатрия, който се сражава в битката, има или победа, или смърт. Няма друга възможност. Бий се до последно, ако си способен на това и тогава ще постигнеш победа. Или загини. Няма примирие. Всички тези битки приключвали така. Според ведическата култура, кшатриите... Не брахманите. Брахманите не са насърчавани да се сражават или да убиват. Не. Те винаги трябва да спазват ненасилие. Дори и да се изисква насилие, един брахмана няма да убие лично. Той ще отнесе въпроса до някой кшатрия, принадлежащ към царското съсловие.