BG/Prabhupada 0839 - Когато сме деца и не сме замърсени, трябва да бъдем обучени в бхагавата-дхарма
751203 - Lecture SB 07.06.02 - Vrndavana
Прабхупада: И дума не може да става за единение. Това сливане е измамно. Трябва да има отделно съществуване. Тогава има удовлетворение. Един приятел обича приятеля си и той му отвръща с любов. Това е удовлетворение, а не "Ти си мой приятел и аз съм твой приятел. Нека станем едно." Това не е възможно, а и не е удовлетворяващо. Следователно, тези, които са Маявади, желаещи да станат едно с Върховния, не знаят какво е удовлетворение наистина. Изкуствено те се опитват да се слеят. Това не е удовлетворение. Йе 'нйе 'равиндакша вимукта-манинас твайй аста-бхавад авишуддха-буддхаях (ШБ 10.2.32). Маявади си мисли, че "Сега съм осъзнал Брахман. Аз съм Брахман, душа. Така че, ще се слея в единство с върховната душа веднага след като е свършено с тялото." Гатакаша потакаша, се казва. Но това не е истинско удовлетворение. Йе 'нйе 'равиндакша вимукта-манинах. Те си мислят: "Сега съм освободен. И съм едно с Върховния." Но всъщност той изкуствено смята така. Йе 'нйе 'равиндакша вимукта-манинас твайй аста-бхавад авишуддха-буддхаях. Понеже им липсва правилната информация как да бъдат напълно удовлетворени, ето защо са авишуддха-буддхаях. Интелигентността им все още не е чиста. Тя е замърсена, отново материална. Аруня криччхрена парам падам татах патантй адхо анадрита-юшмад-андхраях (ШБ 10.2.32).
Затова ще откриете маявади санняси, те идват отново, за да служат на човечеството, да служат на животните, да служат на тази, онази страна, общество. Това е маявада. Авишуддха-буддхаях. Той не може да се задържи във възвишената позиция на слуга и обслужван. Върховният Бог приема служене и ние сме слугите. Понеже не можем да заемем тази позиция, ето защо... Моята позиция е да служа. Не ми е харесало да служа на Кришна. Исках да стане едно с Него. Затова моята позиция не е много ясна. Ето защо, вместо да служа на Кришна, се върнах отново, за да служа на човечеството, общността, нацията и т.н, т.н., т.н. Служенето не може да бъде отхвърлено. Но понеже авишуддха-буддхаях, не са обучени правилно и умът им все още е замърсен, вместо да служат на Кришна, защото той се стреми към отдаване на служене, но тъй като е ниракара, нирвишеша, без Кришна, на какво ще служи? Как ще бъде приложен духът на служене? Затова те отново се връщат обратно - страната, обществото... Щом се откажат, брахма сатям джаган митхя: "Всички тези са митхя." Но те не знаят, че в действителност да се отдава служене е истинският, блажен живот. Това не им е известно. Арухя криччхрена парам падам татах патантй адхах (ШБ 10.2.32). Ето защо те пропадат отново до материалните дейности.
Така че тези неща се случват поради не особено ясното схващане за живота. Това е Прахлада Махараджа. Следователно, ясното схващане за живота, как да се служи на Бога, Кришна, се нарича бхагавата-дхарма. На това трябва да бъдат учени децата. В противен случай, когато някой е въвлечен в толкова много глупави служения, ще бъде много трудно да го извлечете от това измамно занимание и отново да го установите в служенето на Кришна. Така че когато сме деца - не сме замърсени - трябва да бъдем обучени в бхагавата-дхарма. Това е темата на Прахлада Махараджа. Каумара ачарет прагйо дхарман бхагаватан иха дурлабхам мануша (ШБ 7.6.1). Ние служим. Птиците служат. Те имат малки пиленца. Те събират храна и се трудят много усилено, носят я в човчиците си, и малките пиленца писукат: "Майко, майко, дай ми, дай ми" и се хранят. Това е служене. Това е служене. Не си мислете, че някой е без служене. Всеки служи... Един мъж работи усилено ден и нощ. Защо? За да отдава служене на семейството, децата, жена си. Това служене си продължава, но той не знае къде да го отдава. Затова Кришна казва, сарва-дхарман паритяджя мам екам шаранам (БГ 18.66): "Отдавайте Ми служене. И ще сте щастливи." Това е философията на бхагавата-дхарма.
Много ви благодаря.
Предани: Джая Шрила Прабхупада!