BG/Prabhupada 0166 - Не можете да спрете снеговалежа
Lecture on BG 2.7-11 -- New York, March 2, 1966
Не трябва да забравяме, че винаги сме подложени на страдания. Има три вида страдания. Не става дума за икономически проблем или… Макар че това също е страдание. Но според ведическото знание - или това е факт - има три вида страдания. Един вид страдание се причинява от тялото и ума. Сега, да предположим, че имам главоболие. Сега ми е много топло, сега ми е много студено, има толкова много телесни страдания. Подобно на това, имаме и страдания на ума. Умът ми не е много добре днес. Аз бях… Някой ме обиди нещо. И затова страдам. Или съм загубил нещо или някой приятел, толкова много неща.
Това бяха страданията на ума и тялото, следват страданията, причинени от природата. Те се наричат адхидаивика и са извън нашия контрол. При всяко страдание нямаме контрол, особено… Да кажем, че има обилен снеговалеж. Целият Ню Йорк е покрит със сняг и всички ние търпим неудобства. Това е вид страдание, но нямате контрол над него. Не може да спрете снеговалежа. Виждате ли? Ако се появи студен вятър, не можете да го спрете. Това се нарича адхидаивика страдание. А страданията на ума и на тялото се наричат адхятмика. Има и друго страдание, адхибхаутика, причинено от атаките на други живи същества, моят враг, някое животно или червей, толкова много. Тези три вида страдания съществуват винаги. Винаги. Но ние не желаем тези страдания. И когато възникне този въпрос…
Сега, тук Арджуна е осъзнат, че „Има битка и мой дълг е да се сражавам с враговете, но това ми причинява страдание, защото те мои роднини.“ Той преживява това. И така, докато човешкото същество не е осъзнато и пробудено за истината, че винаги страдаме, но не желаем всичките тези страдания… Този въпрос… На такава личност, която е осъзната, се препоръчва да се обърне към духовен учител, Разбирате ли? Толкова дълго той е бил като животно, което не е осъзнавало, че страда постоянно. Той е в неведение, не се интересува или не желае да намери разрешение. А тук, Арджуна страда и иска да намери разрешение и затова приема духовен учител. И така, когато сме осъзнати за страданията си и сме пробудени за страдалческото си положение… Страданието съществува. Забравата или невежеството относно страданията няма да помогнат. Страданията са налице. Но когато някой е много сериозен в това да прекрати страданията си, тогава му е необходим духовен учител. Точно както Арджуна се нуждае от духовен учител сега. Ясно ли е? Да. Това страдание е налице. Не се изисква никакво образование, а просто малко разсъждаване, „Не желая всичките тези страдания, но ги изпитвам. Защо? Има ли някакво избавление? Има ли…?“ Има разрешение. Всички тези писания, цялото ведическо знание, всичко… И не само ведическото знание… Сега… О, защо ходите на училище? Защо учите в колеж? Защо получавате научно образование? Защо се занимавате с правно образование? Всичко е предназначено да прекрати страданията ни. Ако нямаше страдание, никой нямаше да получи образование. Разбирате ли? Но той смята, че: „Ако съм образован, ако стана доктор или ако стана адвокат или инженер, ще бъда щастлив.“ Щастлив. Това е крайната цел. „Ще имам хубава работа, държавна работа. Ще бъда щастлив.“
И така, щастието е целта на всеки, искам да кажа, стремеж. Но тези смекчители на страданието са временни. Същинското страдание е вследствие на материалното ни съществуване, споменатите три вида страдания. И така, когато човек е осъзнат за страданията си и желае да ги разреши, тогава има необходимост от духовен учител. И сега, ако желаете да се избавите от страданията си и искате да се посъветвате с някого, който може да прекрати всичките ви страдания, с каква личност трябва да се срещнете? Този подбор трябва да го има. Ако искате да си купите скъпоценен камък, диамант, нещо много ценно и ако отидете в бакалията… При такова невежество - би трябвало да бъдете излъгани. Бихте били измамени. Най-малкото, би трябвало да посетите бижутерски магазин. Бижутерски магазин, разбирате ли? Трябва да имате поне толкова знание.