BG/Prabhupada 0034 - Всеки получава знание от авторитет

Revision as of 12:42, 30 September 2018 by Vanibot (talk | contribs) (Vanibot #0023: VideoLocalizer - changed YouTube player to show hard-coded subtitles version)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)


Lecture on BG 7.1 -- Durban, October 9, 1975

Глава Седма, „Знание за Абсолюта“. Има две неща, абсолютно и относително. Това е относителен свят. Тук не можем да разберем едно нещо без друго. Щом кажем: „Ето един син“ трябва да има и баща. Щом кажем: „Ето един съпруг“ трябва да има и жена. Щом кажем: „Ето един слуга“ предполага се, че има и господар. Щом кажем: "Светлина" трябва да има и мрак. Това се казва относителен свят. Едно нещо трябва да бъде разбирано чрез други относителни понятия. Но има и друг свят, който се нарича абсолютен свят. Там господарят и слугата са едно и също. Няма разлика. Въпреки че единият е господар, а другият - слуга, позицията им е същата.

И така, Седма глава на „Бхагавад-гита“ ни дава отпратки към абсолютния свят, абсолютно знание. Как това знание може да бъде постигнато, това е обяснено от Абсолютната, Върховна Личност, Кришна. Кришна е Абсолютната Върховна Личност.

ишварах парамах кршнах
сач-чид-ананда-виграхах
анадир адир говиндах
сарва-карана-каранам
(Бс. 5.1)

Това е определението за Кришна, дадено от Бог Брахма в книгата му, известна като „Брахма-самхита“, много авторитетна книга. Тази книга била намерена от Чаитаня Махапрабху в южна Индия, и Той я представил на преданите Си, след като се завърнал от обиколката Си в южна Индия. Ето защо приемаме тази книга, „Брахма-самхита“, за много авторитетна. Това е нашият процес на знание. Ние приемаме знание от авторитет. Всеки получава знание от авторитет, но обикновен авторитет, а нашият процес за приемане на авторитет е малко по-различен. Нашият процес на приемане на един авторитет означава, че той също приема авторитета, който е преди него. Човек не може да се самопровъзгласи за авторитет. Това е невъзможно. Тогава е несъвършено. Много пъти съм давал този пример, че детето се учи от баща си. Детето пита баща си: „Татко, каква е тази машина?“ и бащата отговаря: „Скъпо мое дете, това се казва микрофон.“ И така детето получава знанието от баща си: „Това е микрофон.“ И когато детето каже на някого другиго: „Това е микрофон“, това е вярно. Въпреки че е дете, понеже е получило знанието от авторитета, неговото изказване е вярно. По подобен начин, ако получим знание от авторитет, тогава дори и да съм дете, моето твърдение ще е вярно. Това е нашият процес на знание. Ние не „фабрикуваме“ знание. Това е процесът, даден в „Бхагавад-гита“, четвърта глава, евам парампара-праптам имам раджаршайо видух (БГ 4.2). Тази парампара система…

имам вивасвате йогам
проктаван ахам авяям
вивасван манаве праха
манур икшвакаве 'бравит
(БГ 4.1)

Евам парампара. И така, абсолютно знание може да бъде придобито когато слушаме от Абсолюта. Никой в относителния свят не може да ни осведоми за абсолютното знание. Това не е възможно. И така, тук ние разбираме за абсолютния свят, абсолютно знание от Върховната Личност, Абсолютната Личност. Абсолютна Личност означава анадир адир говиндах (Бс. 5.1) Той е изначалната личност, но не е произлязъл от никого и затова е абсолютен. Той не бива да бъде възприеман като произлязъл от някого другиго. Това е Бог. И така, тук в тази глава затова се казва, шри бхагаван увача, Абсолютна Личност… Бхагаван означава Абсолютната Личност, която не зависи от никого.