BG/Бхагавад-гӣта̄ 4.19

Revision as of 03:52, 29 July 2020 by Nabakumar (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 19

яся сарве сама̄рамбха̄х̣
ка̄ма-санкалпа-варджита̄х̣
гя̄на̄гни-дагдха-карма̄н̣ам
там а̄хух̣ пан̣д̣итам будха̄х̣

Дума по дума

яся – всеки, чиито; сарве – всякакъв вид; сама̄рамбха̄х̣ – опити; ка̄ма – с желание за сетивно наслаждение; санкалпа – решителност; варджита̄х̣ – са лишени от; гя̄на – от съвършено знание; агни – от огъня; дагдха – изгорени; карма̄н̣ам – чиято работа; там – за него; а̄хух̣ – заявяват; пан̣д̣итам – учените; будха̄х̣ – тези, които знаят.

Превод

Човек е в пълно знание, когато усилията му са лишени от желание за сетивно наслаждение. Мъдреците казват, че последиците от неговите дейности са вече изгорени в огъня на съвършеното знание.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Само човек със съвършено знание може да разбере дейностите на една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такава личност не се стреми към сетивно наслаждение и става ясно, че вече е изгорила последиците от своите действия чрез съвършеното знание за органично присъщата си позиция на вечен слуга на Върховната Божествена Личност. Достигналият подобно съвършенство в знанието е истински мъдрец. Знанието за вечното служене на Бога е сравнявано с огъня. Веднъж пламнал, този огън ще изгори всички последици от дейността.