BG/Бхагавад-гӣта̄ 12.6-7

Revision as of 12:22, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


TEXTS 6-7

йе ту сарва̄н̣и карма̄н̣и
майи санняся мат-пара̄х̣
ананйенаива йогена
ма̄м дхя̄янта упа̄сате
теш̣а̄м ахам самуддхарта̄
мр̣тю-самса̄ра-са̄гара̄т
бхава̄ми на чира̄т па̄ртха
майи а̄вешита-четаса̄м

Дума по дума

йе – тези, които; ту – но; сарва̄н̣и – всички; карма̄н̣и – дейности; майи – на мен; санняся – изоставяйки; мат-пара̄х̣ – като се привързват към мен; ананйена – без разделяне; ева – несъмнено; йогена – чрез практикуване на бхакти йога; ма̄м – върху мен; дхя̄янтах̣ – като медитира; упа̄сате – обожават; теш̣а̄м – на тях; ахам – Аз; самуддхарта̄ – избавителя; мр̣тю – от смърт; самса̄ра – в материалното съществуване; са̄гара̄т – от океана; бхава̄ми – Аз ставам; на – не; чира̄т – след дълго време; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; майи – върху мен; а̄вешита – установен; четаса̄м – на тези, чиито умове.

Превод

О, сине на Пр̣тха̄, Аз незабавно спасявам от океана на раждането и смъртта тези, които ме обожават, посвещавайки дейностите си на мен, неотклонно ми служат с преданост и винаги ме помнят, съсредоточили ума си в мен.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук изрично се посочва, че преданите са много щастливи, защото Бог бързо ги освобождава от материалното съществуване. Отдавайки чисто предано служене, човек осъзнава, че Бог е велик и индивидуалната душа му е подчинена. Негов дълг е да служи на Бога и ако не направи това, той ще служи на ма̄я̄.

Както беше обяснено, Върховният Бог може да бъде осъзнат единствено чрез предано служене. Затова е необходимо напълно да се отдадем на Бога. За да достигнем Кр̣ш̣н̣а, трябва изцяло да установим ума си върху него. Трябва да посветим всичко, което вършим, само на Кр̣ш̣н̣а. Не е важно какво правим, главното е да го правим за Кр̣ш̣н̣а. Такъв е идеалът за предано служене. Преданият не желае нищо друго, освен да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Мисията на неговия живот е да удовлетвори Кр̣ш̣н̣а и той е готов да жертва всичко за удоволствието на Кр̣ш̣н̣а, точно както прави Арджуна на бойното поле Курукш̣етра. Процесът е много прост – човек може да се посвети на работата си и в същото време да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Чрез този трансцендентален звук преданият се привързва към Върховната Личност.

Тук Бог Кр̣ш̣н̣а обещава, че бързо ще освободи от океана на материалното съществуване чистия предан, действащ по този начин. Великите йогӣ-мистици могат да пренесат душата си на всяка планета с помощта на йога. Другите практикуват различни методи. Що се отнася до преданите, тук ясно се казва, че Бог лично поема грижа за тях. Не е нужно преданият да чака, докато сам стане способен да се пренесе в духовното небе.

Във Вара̄ха Пура̄н̣а се казва:

ная̄ми парамам стха̄нам арчир-а̄ди-гатим вина̄ гаруд̣а-скандхам а̄ропя ятхеччхам анива̄ритах̣ Смисълът на този стих е, че преданият няма нужда да практикува аш̣т̣а̄нга йога, за да пренесе душата си на духовните планети. Отговорността за това поема Върховният Бог. Тук Кр̣ш̣н̣а ясно казва, че Той става спасител на предания. Родителите поемат изцяло грижите за детето си и то е в безопасност. Преданият не трябва да се стреми да отиде на други планети с помощта на йога. Върховният Бог поради голямата си милост идва на гърба на своята птица Гаруд̣а и освобождава предания от материалното съществуване. Въпреки че човекът, паднал в океана, може да е много опитен плувец, колкото и упорито да се бори, той не може да се спаси сам. Но ако дойде някой и го извади от водата, ще бъде спасен. По същия начин Бог спасява преданите си от материалното съществуване. Нужно е просто да практикуваме лесния метод на Кр̣ш̣н̣а съзнание и изцяло да се заемем с предано служене. Интелигентният винаги ще предпочете метода на преданото служене пред всички други пътища. В На̄ра̄ян̣ӣя това се потвърждава по следния начин:

я̄ ваи са̄дхана-сампаттих̣ пуруш̣а̄ртха-чатуш̣т̣айе тая̄ вина̄ тад а̄пноти наро на̄ра̄ян̣а̄шраях̣

Смисълът на този стих е, че човек не трябва да се занимава с плодоносни дейности или с придобиване на знание чрез философски размишления, тъй като, отдавайки се на Върховната Личност, той може да получи всички добри резултати, постигани с различните йога техники, размишления, ритуали, жертвоприношения, благотворителност и т.н. В това е благодатта на преданото служене.

Просто като повтаря святото име на Кр̣ш̣н̣а – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе – преданият може лесно и блажено да достигне върховната цел, непостижима с друг религиозен метод.

В осемнайсета глава, обобщавайки всичко, изложено в Бхагавад-гӣта̄, Бог казва:

сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам шаран̣ам враджа ахам тва̄м сарва-па̄пебхьо мокш̣айиш̣я̄ми ма̄ шучах̣

Човек трябва да изостави всички други методи за себепознание и просто да се посвети на предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това ще му даде възможност да постигне съвършенство в живота. Не е нужно да се страхува от последиците от греховете си, извършени в миналото, защото Върховният Бог напълно поема грижата за него. Затова трябва да изоставим напразните опити да постигнем духовно освобождение със собствени усилия. Нека всеки приеме подслона на върховния всемогъщ Бог, Кр̣ш̣н̣а. Това е висшето съвършенство на живота.