BG/Бхагавад-гӣта̄ 12.12

Revision as of 12:25, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 12

шрейо хи гя̄нам абхя̄са̄дж
гя̄на̄д дхя̄нам вишиш̣яте
дхя̄на̄т карма-пхала-тя̄гас
тя̄га̄ч чха̄нтир анантарам

Дума по дума

шреях̣ – по-добре; хи – несъмнено; гя̄нам – знание; абхя̄са̄т – от практика; гя̄на̄т – от знание; дхя̄нам – медитация; вишиш̣яте – се счита за по-добра; дхя̄на̄т – от медитацията; карма-пхала-тя̄гах̣ – отказване от резултатите на плодоносните дейности; тя̄га̄т – с такова отречение; ша̄нтих̣ – спокойствие; анантарам – след това.

Превод

Ако не можеш да приемеш тази практика, тогава се заеми с развиване на знание. По-добра от знанието е медитацията, а по-добър от медитацията е отказът от плодовете на дейността, защото чрез този отказ постигаш душевно спокойствие.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Както се спомена в предишните стихове, има два вида предано служене: пътят на регулиращите принципи и пътят на пълната привързаност от любов към Върховната Божествена Личност. За тези, които не могат да следват принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание, е по-добре да развиват знание, защото със знание човек може да разбере истинската си природа. Постепенно знанието ще ги издигне до стадия на медитация, а чрез медитация може да се осъзнае Върховната Божествена Личност. Има методи, които водят до разбирането, че човек сам е Върховният и този вид медитация е приемлив, когато някой не е способен да служи предано. На тези, които не могат да медитират по този начин, ведическата литература препоръчва да следват дълга си, изпълнявайки предписаните задължения за бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри, описани в последната глава на Бхагавад-гӣта̄. Но във всички случаи човек трябва да се откаже от плодовете на труда си. Това означава да използва резултата от своята кармична дейност за някаква добра кауза.

Накратко, има два метода за постигане на най-висшата цел – Върховната Божествена Личност: методът на постепенното развитие и прекият метод. Преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание е прекият метод, а другият изисква отказ от плодовете на дейността. Тогава човек може да достигне нивото на знание, след това – нивото на медитация, после – нивото на разбиране на Свръхдушата и най-накрая – да постигне Върховната Божествена Личност. Може да се приеме или постепенния процес, или прекия път. Прекият метод не е възможен за всекиго, затова непрекият е също добър. Трябва да се отбележи, че Кр̣ш̣н̣а не препоръчва на Арджуна непрекия метод, защото Арджуна вече е достигнал нивото на любовно предано служене на Върховния Бог. Непрекият метод е за тези, които не са на това ниво – те трябва да следват постепенния процес на отречение, знание, медитация и реализация на Свръхдушата и Брахман. Що се отнася до Бхагавад-гӣта̄, в нея се набляга на прекия метод. Всеки е съветван да приеме прекия метод и да се отдаде на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а.