BG/Бхагавад-гӣта̄ 12.13-14
TEXTS 13-14
- адвеш̣т̣а̄ сарва-бхӯта̄на̄м
- маитрах̣ карун̣а ева ча
- нирмамо нираханка̄рах̣
- сама-дух̣кха-сукхах̣ кш̣амӣ
- сантуш̣т̣ах̣ сататам йогӣ
- ята̄тма̄ др̣д̣ха-нишчаях̣
- майй арпита-мано-буддхир
- йо мад-бхактах̣ са ме приях̣
Дума по дума
адвеш̣т̣а̄ – който не завижда; сарва-бхӯта̄на̄м – към всички живи същества; маитрах̣ – дружелюбен; карун̣ах̣ – добронамерен; ева – несъмнено; ча – също; нирмамах̣ – без чувство за собственост; нираханка̄рах̣ – без фалшиво его; сама – еднакъв; дух̣кха – в нещастие; сукхах̣ – и щастие; кш̣амӣ – като прощава; сантуш̣т̣ах̣ – удовлетворен; сататам – винаги; йогӣ – човек, зает с преданост; ята-а̄тма̄ – който може да се владее; др̣д̣ха-нишчаях̣ – с решителност; майи – върху мен; арпита – съсредоточен; манах̣ – ум; буддхих̣ – и интелигентност; ях̣ – човек, който; мат-бхактах̣ – мой предан; сах̣ – той; ме – на мен; приях̣ – скъп.
Превод
Този, който не завижда и е приятел на всички същества, не се мисли за собственик, освободен е от фалшиво его, еднакво приема щастие и нещастие; търпелив е, винаги удовлетворен и себевладеещ се; който решително се посвещава на предано служене, с ум и интелигентност, установени върху мен – този мой предан ми е много скъп.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: В тези два стиха Господ се връща отново на същността на чистото предано служене и описва трансценденталните качества на чистия предан. Чистият предан е винаги спокоен при всички обстоятелства. Той не завижда на никого, нито става враг на врага си, защото мисли: „Този човек действа като мой враг поради миналите ми злодеяния. Затова по-добре да страдам, отколкото да протестирам“. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: тат те 'нукампа̄м сусамӣкш̣ама̄н̣о бхун̃джа̄на ева̄тма-кр̣там випа̄кам. Винаги, когато преданият е в беда или в затруднение, той приема, че това е милост на Бога, и си казва: „Заради миналите ми злодеяния би трябвало да страдам много, много повече, но само поради милостта на Върховния Бог не получавам наказанието, което заслужавам. По милостта на Бога, Върховната Личност, получавам това леко наказание“. Затова, въпреки многото трудни обстоятелства, той е винаги спокоен, тих и търпелив. Преданият е доброжелателен към всички, дори към врага си. Нирмама означава, че той не обръща голямо внимание на болките и неприятностите, които идват от тялото, защото знае добре, че не е това материално тяло. Не се идентифицира с тялото, затова е освободен от фалшиво его и еднакво приема щастие и нещастие. Той е търпелив и удовлетворен от това, което идва по милостта на Върховния Бог. Не се стреми да постига нещо, което изисква големи усилия, и затова е винаги радостен. Той е съвършен мистик, защото следва наставленията на духовен учител и понеже сетивата му са контролирани, е изпълнен с решителност. Не се обърква от псевдоаргументи, защото никой не може да го отклони от твърдото му решение да служи с преданост. Той осъзнава напълно, че Кр̣ш̣н̣а е вечният Бог, и затова никой не може да го смути. Всички тези качества дават възможност на предания да насочи изцяло ума и интелигентността си към Върховния. Без съмнение, подобен стандарт на предано служене се среща много рядко, но преданият достига това ниво, когато следва регулиращите принципи. Бог казва, че такъв предан му е много скъп, защото е доволен от неговите дейности в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.