BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.29

Revision as of 12:39, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 29

самам пашян хи сарватра
самавастхитам ӣшварам
на хинастй а̄тмана̄тма̄нам
тато я̄ти пара̄м гатим

Дума по дума

самам – еднакво; пашян – като вижда; хи – несъмнено; сарватра – навсякъде; самавастхитам – еднакво установени; ӣшварам – Свръхдушата; на – не; хинасти – деградира; а̄тмана̄ – с ума; а̄тма̄нам – душата; татах̣ – тогава; я̄ти – достига; пара̄м – трансцендентална; гатим – цел.

Превод

Този, който вижда Свръхдушата еднакво представена във всяко живо същество, не се подчинява на ума си. По такъв начин той приближава духовната обител.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Приемайки материалното си съществуване, живото същество попада в положение, различно от духовното му съществуване. Но ако разбере, че Върховният, като Парама̄тма̄, се намира навсякъде, тоест, ако усеща присъствието на Върховната Божествена Личност във всяко живо същество, човек няма да се поддаде на пагубния си ум и ще напредва постепенно към духовния свят. Обикновено човешкият ум е привързан към сетивно наслаждение, но когато се обърне към Свръхдушата, това води до напредък в духовното разбиране.