BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.30

Revision as of 12:40, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 30

пракр̣тяива ча карма̄н̣и
крияма̄н̣а̄ни сарвашах̣
ях̣ пашяти татха̄тма̄нам
акарта̄рам са пашяти

Дума по дума

пракр̣тя̄ – от материалната природа; ева – несъмнено; ча – също; карма̄н̣и – дейности; крияма̄н̣а̄ни – извършвани; сарвашах̣ – във всяко отношение; ях̣ – всеки, който; пашяти – вижда; татха̄ – също; а̄тма̄нам – себе си; акарта̄рам – който не прави нищо; сах̣ – той; пашяти – вижда по съвършен начин.

Превод

Личност, която разбира, че всички дейности се извършват от тялото, създадено от материалната природа, и че себето не прави нищо, притежава съвършено виждане.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тялото е създадено от материалната природа под ръководството на Свръхдушата и дейностите, свързани с тялото, не са дело на самото живо същество. Каквото и да върши за своето щастие или нещастие, човек е принуден да го прави поради природата на тялото си. Душата обаче няма отношение към дейностите на тялото. Видът тяло се определя от предишните желания на живото същество. За да изпълни желанията си, то получава тяло, с което да действа по съответен начин. Образно казано, тялото е машина за осъществяване на желания, проектирана от Върховния Бог. Поради желанията си попадаме в неестествена за нас позиция, за да страдаме или да се наслаждаваме. Такъв трансцендентален поглед към живото същество помага да се разграничим от телесните дейности и да видим нещата в истинската им светлина.