BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.31

Revision as of 12:40, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 31

яда̄ бхӯта-пр̣тхаг-бха̄вам
ека-стхам анупашяти
тата ева ча виста̄рам
брахма сампадяте тада̄

Дума по дума

яда̄ – когато; бхӯта – на живите същества; пр̣тхак-бха̄вам – отделни личности; ека-стхам – установени в едно; анупашяти – който вижда с помощта на авторитети; татах̣ ева – след това; ча – също; виста̄рам – разширението; брахма – Абсолюта; сампадяте – той достига; тада̄ – тогава.

Превод

Когато разумният човек престане да вижда разлика между живите същества поради различните им материални тела и разбере как съществата са разпространени навсякъде, той достига Брахман концепцията.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Този, който може да види, че различните тела възникват поради различните желания на индивидуалната душа и в действителност не принадлежат на самата душа, притежава съвършено виждане. С материалното схващане за живота виждаме някой като полубог, друг като човешко същество, трети като куче, котка и т.н. Това е материално, а не истинско виждане. Това разграничаване се дължи на въпросното материално схващане. След разрушаването на материалното тяло душата остава същата. В резултат на контакта с материалната природа душата получава различни видове тела. Когато разбере това, човек постига духовно виждане. Така, освободен от обозначения като човек, животно, велик, нисш и т.н., той се пречиства и развива Кр̣ш̣н̣а съзнание в духовната си идентичност. Как такъв човек започва да гледа на света, ще бъде обяснено в следващия стих.