BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.32

Revision as of 12:41, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 32

ана̄дитва̄н ниргун̣атва̄т
парама̄тма̄ям авяях̣
шарӣра-стхо 'пи каунтея
на кароти на липяте

Дума по дума

ана̄дитва̄т – поради вечността; ниргун̣атва̄т – поради това, че е трансцендентален; парама – отвъд материалната природа; а̄тма̄ – дух; аям – този; авяях̣ – неизчерпаем; шарӣра-стхах̣ – обитаващ тялото; апи – въпреки че; каунтея – о, сине на Кунтӣ; на кароти – никога не върши нищо; на липяте – нито пък се оплита.

Превод

Прозрелите вечността могат да разберат, че нетленната душа е трансцендентална, вечна и отвъд гун̣ите на природата. Въпреки контакта с материалното тяло, о, Арджуна, душата не върши нищо, нито бива оплетена.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: На пръв поглед живото същество изглежда родено, защото материалното тяло се ражда, но в действителност живото същество е вечно; то не се ражда и макар да се намира в материално тяло, е трансцендентално и вечно. Затова не може да бъде унищожено. По природа то е изпълнено с блаженство. То не се занимава с материални дейности. И дейностите, извършвани поради контакта му с материалните тела, не го обвързват.