BG/Бхагавад-гӣта̄ 14.6
ТЕКСТ 6
- татра саттвам нирмалатва̄т
- прака̄шакам ана̄маям
- сукха-сангена бадхна̄ти
- гя̄на-сангена ча̄нагха
Дума по дума
татра – там; саттвам – гун̣ата на доброто; нирмалатва̄т – като най-чистото; прака̄шакам – като осветява; ана̄маям – без никаква греховна последица; сукха – с щастие; сангена – с общуване; бадхна̄ти – условия; гя̄на – със знание; сангена – с общуване; ча – също; анагха – о, безгрешни.
Превод
О, непогрешими, гун̣ата на доброто, по-чиста от останалите, просветлява и освобождава от греховните последици. Под влияние на тази гун̣а хората са обусловени от усещането за щастие и знание.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Обусловените от материалната природа живи същества са различни. Едни са щастливи, други са много активни, а трети – безпомощни. Тези психологически проявления са причина за обусловеното положение на съществата в природата. В тази част на Бхагавад-гӣта̄ се обяснява по какъв начин те са различно обусловени. Най-напред се разглежда гун̣ата на доброто. Като резултат от влиянието на тази гун̣а в материалния свят човек става по-мъдър от другояче обусловените. Той не е така засегнат от материалните страдания и се усеща напреднал в материалното знание. Представителен пример е един бра̄хман̣а – за него се предполага, че е в гун̣ата на доброто. Това усещане на щастие се дължи на разбирането, че в гун̣ата на доброто човек е повече или по-малко освободен от греховни последици. Всъщност според ведическата литература гун̣ата на доброто означава по-задълбочено знание и по-силно усещане за щастие.
Проблемът е в това, че намирайки се в гун̣ата на доброто, живото същество е обусловено да се възприема като напреднало в знанието и по-добро от другите. Това е неговата обусловеност. Най-ярък пример са учените и философите. Всеки е много горд със своите познания и тъй като повечето от тях имат добри условия на живот, те изпитват някакво материално щастие. И именно с това усещане за повече щастие в рамките на обусловения живот ги обвързва гун̣ата на доброто. Те са привлечени от работата в тази гун̣а и докато това влечение съществува, трябва да получават някакъв вид тяло в гун̣ите на природата. Това ги лишава от възможността за освобождение и завръщане в духовния свят. Многократно човек може да се ражда философ, учен или поет и многократно да се заплита в същите несгоди на раждане и смърт. Но поради илюзията на материалната енергия той намира този начин на живот за приятен.