BG/Бхагавад-гӣта̄ 14.14

Revision as of 12:50, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 14

яда̄ саттве правр̣ддхе ту
пралаям я̄ти деха-бхр̣т
тадоттама-вида̄м лока̄н
амала̄н пратипадяте

Дума по дума

яда̄ – когато; саттве – гун̣ата на доброто; правр̣ддхе – развил; ту – но; пралаям – смърт; я̄ти – отива; деха-бхр̣т – въплътената; тада̄ – тогава; уттама-вида̄м – на великите мъдреци; лока̄н – планетите; амала̄н – чисти; пратипадяте – достига.

Превод

Когато умре в гун̣ата на доброто, човек достига чистите, висши планети на великите мъдреци.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Човек в доброто достига висшите планетарни системи, като Брахмалока или Джаналока, и там се радва на божествено щастие. Думата амала̄н е важна; тя означава „освободен от гун̣ите на страстта и невежеството“. Материалният свят е изпълнен с мръсотия, но гун̣ата на доброто е най-чистата форма на съществуване в него. За различните живи същества са определени различни планети. Умиращите в гун̣ата на доброто се издигат до планети, където живеят велики мъдреци и велики предани.