BG/Бхагавад-гӣта̄ 14.15

Revision as of 12:50, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 15

раджаси пралаям гатва̄
карма-сангиш̣у джа̄яте
татха̄ пралӣнас тамаси
мӯд̣ха-йониш̣у джа̄яте

Дума по дума

раджаси – в страст; пралаям – смърт; гатва̄ – като достига; карма-сангиш̣у – в обществото на личности, заети с плодоносни дейности; джа̄яте – се ражда; татха̄ – така; пралӣнах̣ – като умира; тамаси – в невежество; мӯд̣ха-йониш̣у – в животински форми; джа̄яте – се ражда.

Превод

Когато умре в гун̣ата на страстта, човек се ражда сред личности, заети с плодоносни дейности, а когато умре в гун̣ата на невежеството, се ражда в животинското царство.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Някои хора остават с впечатлението, че веднъж достигнала човешка форма на живот, душата никога вече няма да пропадне. Това не е вярно. Според този стих, ако човек развие гун̣ата на невежеството, след смъртта си деградира до животинска форма. От там той трябва отново да се издигне, следвайки еволюционния процес, за да получи човешка форма на живот. Затова тези, които наистина се отнасят сериозно към човешкия живот, би трябвало да развият гун̣ата на доброто, а след това с помощта на подходящо общуване да преодолеят гун̣ите на материалната природа и да се установят в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е предназначението на човешкия живот. В противен случай няма гаранция, че в следващото си раждане живото същество отново ще бъде човек.