BG/Бхагавад-гӣта̄ 15.17

Revision as of 13:04, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 17

уттамах̣ пуруш̣ас тв анях̣
парама̄тметй уда̄хр̣тах̣
йо лока-траям а̄вишя
бибхартй авяя ӣшварах̣

Дума по дума

уттамах̣ – най-добрата; пуруш̣ах̣ – личност; ту – но; анях̣ – друга; парама – върховното; а̄тма̄ – себе; ити – така; уда̄хр̣тах̣ – се казва; ях̣ – който; лока – на Вселената; траям – в трите части; а̄вишя – като влиза; бибхарти – поддържа; авяях̣ – неизчерпаем; ӣшварах̣ – Господ.

Превод

Освен тях съществува и най-великата личност, Върховната Душа, вечният Бог, който е влязъл в трите свята и ги поддържа.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Идеята на този стих е много добре обяснена в Кат̣х̣а Упаниш̣ад (2.2.13) и Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.13). Там ясно се казва, че над безбройните живи същества, някои – обусловени, а други – освободени, съществува Върховната Личност, която е Парама̄тма̄. Един стих от Упаниш̣адите гласи следното: нитьо нитя̄на̄м четанаш четана̄на̄м. Смисълът е, че сред всички живи същества, както обусловени, така и освободени, има едно върховно същество – Бог, Върховната Личност. Той ги поддържа и им осигурява възможност да се наслаждават в съответствие с различните си дейности. Този Върховен Бог се намира в сърцето на всекиго като Парама̄тма̄. Мъдрецът, който може да го разбере, е способен да постигне съвършен мир; другите не могат.