BG/Бхагавад-гӣта̄ 16.4

Revision as of 13:09, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 4

дамбхо дарпо 'бхима̄нашча
кродхах̣ па̄руш̣ям ева ча
агя̄нам ча̄бхиджа̄тася
па̄ртха сампадам а̄сурӣм

Дума по дума

дамбхах̣ – гордост; дарпах̣ – арогантност; абхима̄нах̣ – суета; ча – и; кродхах̣ – гняв; па̄руш̣ям – грубост; ева – несъмнено; ча – и; агя̄нам – невежество; ча – и; абхиджа̄тася – на роденият; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; сампадам – качествата; а̄сурӣм – на демоничната природа.

Превод

Гордост, арогантност, суета, гняв, грубост и невежество – тези качества принадлежат на хората с демонична природа, о, сине на Пр̣тха̄.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих е описан прекият път към ада. Демоничните хора се представят за поборници на религията и духовния прогрес, въпреки че не следват никакви принципи. Те са безочливи и горди със своето образование и богатство. В желанието си да бъдат боготворени изискват от другите уважение и почит, макар да не ги заслужават. Те лесно се гневят и за най-дребното нещо и говорят грубо и неучтиво. Те не знаят какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. Винаги постъпват както им хрумне, следвайки своите прищевки, и не признават никакви авторитети. Тези демонични качества са им присъщи по природа – те ги получават още в утробата на майката и израствайки, ги проявяват в пълна степен.