BG/Бхагавад-гӣта̄ 16.10
ТЕКСТ 10
- ка̄мам а̄шритя душ̣пӯрам
- дамбха-ма̄на-мада̄нвита̄х̣
- моха̄д гр̣хӣтва̄сад-гра̄ха̄н
- правартанте 'шучи-врата̄х̣
Дума по дума
ка̄мам – похот; а̄шритя – приемат подслона на; душ̣пӯрам – ненаситна; дамбха – от гордост; ма̄на – въображаема значимост; мада-анвита̄х̣ – опиянени от самонадеяност; моха̄т – от илюзия; гр̣хӣтва̄ – като вземат; асат – преходно; гра̄ха̄н – неща; правартанте – те извършват; ашучи – за нечисти; врата̄х̣ – обети.
Превод
Приемайки подслон в ненаситната похот, опиянени от гордата си самонадеяност и въображаема значимост, демоните извършват своите нечисти дела в плен на илюзията и очаровани от преходното.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Това е демоничният начин на мислене. Похотта на демоните е ненаситна. Тяхното неутолимо желание да се наслаждават на материалния свят е безгранично. Макар да са постоянно изпълнени с тревоги заради привързаност към временни неща, в своята илюзия те продължават с едни и същи материални дейности. Лишени от знание, те не разбират, че вървят по грешен път. Очаровани от преходното, демоните си създават собствен Бог и го прославят в собствени химни. В резултат, те все по-силно се привързват към две неща: сексуалното наслаждение и трупането на материални богатства. Особено значение има употребената тук дума ашучи-врата̄х̣, „нечисти обети“. Демоничните хора са привлечени единствено от виното, жените, хазарта и яденето на месо – това са техните ашучи, нечисти навици. Подбуждани от чувство на гордост и собствена значимост, те създават някакви религиозни системи, противоречащи на ведическите принципи. Независимо че са най-отвратителните същества, светът неестествено ги обгражда с фалшиви почести. И докато вървят право към ада, на тях им се струва, че вървят по пътя на прогреса.