BG/Бхагавад-гӣта̄ 16.24
ТЕКСТ 24
- тасма̄ч чха̄страм прама̄н̣ам те
- ка̄ря̄ка̄ря-вявастхитау
- гя̄тва̄ ша̄стра-видха̄ноктам
- карма картум иха̄рхаси
Дума по дума
тасма̄т – следователно; ша̄страм – писанията; прама̄н̣ам – доказателство; те – твоят; ка̄ря – дълг; ака̄ря – и забранени дейности; вявастхитау – с решителност; гя̄тва̄ – знаейки; ша̄стра – на писанията; видха̄на – правилата; уктам – се казва; карма – работа; картум – действа; иха – в този свят; архаси – трябва.
Превод
Затова, следвайки указанията на писанията, човек трябва да разбере какво е дълг и какво не е дълг. Изучил тези правила, той трябва да действа така, че постепенно да се издигне.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Както се обяснява в петнайсета глава, правилата и предписанията на Ведите са предназначени за опознаване на Кр̣ш̣н̣а. Ако някой разбере Кр̣ш̣н̣а от Бхагавад-гӣта̄, установи се в Кр̣ш̣н̣а съзнание и се заеме с предано служене, той е постигнал най-съвършеното знание, предлагано от ведическата литература. Бог Чайтаня Маха̄прабху е направил този процес много лесен. Той призовава хората просто да повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, да служат предано и да ядат храна, предложена на Бога. Всеки, непосредствено зает в тези дейности на предаността, се приема за изучил цялата ведическа литература. Той е постигнал съвършен резултат. Разбира се, обикновените хора, които не са в Кр̣ш̣н̣а съзнание и не се занимават с предано служене, би трябвало да следват наставленията на Ведите, за да разберат какво трябва и какво не трябва да се прави. Тези предписания трябва да се изпълняват безпрекословно. Това се нарича следване на ша̄стрите, свещените писания. Ша̄стрите са свободни от четирите основни недостатъка, присъщи на обусловената душа: несъвършени сетива, склонност към измама, неизбежно допускане на грешки и постоянна илюзия. Тези четири недостатъка на обусловения живот не допускат произволно установяване на правила. Затова всички мъдреци, а̄ча̄рии и велики души неотклонно следват предписанията на ша̄стрите, които са над тези недостатъци.
В Индия има много направления в духовната философия, обикновено свеждани до две основни групи: имперсонализъм и персонализъм. Но и двете групи изграждат живота си съгласно принципите на Ведите. Без съблюдаване на тези принципи съвършенството е непостижимо. Затова този, който разбере смисъла на ша̄стрите, е наистина щастлив.
Причината за всички падения в човешкото общество е нежеланието да се следват принципите за разбиране на Върховната Личност. Това е и най-тежкото прегрешение в човешкия живот. Затова ма̄я̄, материалната енергия на Върховния Бог, постоянно ни измъчва под формата на тристранните страдания. Тази енергия се състои от трите гун̣и на материалната природа. Човек би трябвало да се издигне поне до гун̣ата на доброто, преди да му се открие пътят за разбиране на Върховния Бог. Ако не достигне гун̣ата на доброто, той остава в невежеството и страстта, които са причина за демоничен живот. Хората в гун̣ите на страстта и невежеството осмиват писанията, осмиват святите личности, осмиват истинското разбиране на Върховната Божествена Личност. Те нарушават наставленията на духовния учител и пренебрегват предписанията на ша̄стрите. Дори да чуят за величието на преданото служене, те не проявяват никакъв интерес. И си измислят собствен път за духовно развитие. Това са някои от недостатъците на човешкото общество, водещи до демоничен начин на живот. Но ако човек е в състояние да следва истински духовен учител, способен да му открие пътя към духовното извисяване, тогава животът му ще бъде успешен.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху шестнадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Божествената и демоничната природа“.