BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.5-6
TEXTS 5-6
- аша̄стра-вихитам гхорам
- тапянте йе тапо джана̄х̣
- дамбха̄ханка̄ра-самюкта̄х̣
- ка̄ма-ра̄га-бала̄нвита̄х̣
- карш̣аянтах̣ шарӣра-стхам
- бхӯта-гра̄мам ачетасах̣
- ма̄м чаива̄нтах̣ шарӣра-стхам
- та̄н виддхй а̄сура-нишчая̄н
Дума по дума
аша̄стра – извън писанията; вихитам – ръководени; гхорам – вредни за другите; тапянте – понасят; йе – тези, които; тапах̣ – въздържания; джана̄х̣ – хора; дамбха – от гордост; аханка̄ра – и егоизъм; самюкта̄х̣ – обхванати; ка̄ма – от похот; ра̄га – и привързаност; бала – от силата; анвита̄х̣ – подтиквани; карш̣аянтах̣ – измъчвайки се; шарӣра-стхам – намиращи се в тялото; бхӯта-гра̄мам – съчетанието от материални елементи; ачетасах̣ – с погрешно мислене; ма̄м – мен; ча – също; ева – несъмнено; антах̣ – вътре; шарӣра-стхам – в тялото; та̄н – тях; виддхи – да разберат; а̄сура-нишчая̄н – демони.
Превод
Тези, които от гордост и егоизъм се подлагат на тежки въздържания и аскетизъм, непрепоръчани в писанията; които са подтиквани от похот и привързаност; които са глупави и измъчват материалните елементи на тялото, както и Свръхдушата в него, следва да бъдат приемани за демони.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Има личности, които си измислят начини за въздържание и аскетизъм, непосочени в писанията. Например гладуването с някакво скрито намерение, като преследване на чисто политическа цел, не се споменава в наставленията на писанията. Писанията препоръчват гладуване за духовен напредък, а не за достигане на политически или обществени цели. Според Бхагавад-гӣта̄ личностите, които се подлагат на такива въздържания, със сигурност са демонични. Техните дейности противоречат на правилата, изложени в писанията, и не са благоприятни за хората. Всъщност те действат, водени от гордост, фалшиво его, похот и привързаност към материално наслаждение. Тези дейности смущават не само съчетанието от материални елементи, изграждащи тялото, но и самия Бог, Върховната Личност, който живее в него. Подобни непрепоръчани от авторитет гладувания или въздържания с политическа цел са без съмнение много обезпокоителни за другите. Ведическата литература изобщо не ги споменава. Една демонична личност може да мисли, че по този начин ще застави противника си или другите партии да изпълняват собствените ѝ желания, но понякога от такова гладуване се умира. Бог, Върховната Личност, не одобрява подобни действия; Той казва, че тези, които ги извършват, са демони. Такива демонстрации са оскърбителни за Върховната Божествена Личност, защото са в разрез с ведическите предписания. В тази връзка е важна думата ачетасах̣. Хората с нормално мислене трябва да следват наставленията на писанията. Но тези, които нямат такава нагласа, пренебрегват писанията и не ги следват. Те измислят свои собствени начини за въздържания и аскетизъм. Трябва да се помни как свършват демоничните хора – това беше описано в предишната глава. Господ ги заставя да се раждат в утроби на демонични майки. И те ще живеят с демоничните си принципи живот след живот без да подозират за връзката си с Върховната Божествена Личност. Ако имат щастието да бъдат напътствани от духовен учител по пътя на ведическата мъдрост, те ще успеят да се измъкнат от това оплитане и накрая ще постигнат върховната цел.