BG/Бхагавад-гӣта̄ 18.27

Revision as of 14:29, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 27

ра̄гӣ карма-пхала-препсур
лубдхо химса̄тмако 'шучих̣
харш̣а-шока̄нвитах̣ карта̄
ра̄джасах̣ парикӣртитах̣

Дума по дума

ра̄гӣ – много привързан; карма-пхала – към резултата от работата; препсух̣ – като желае; лубдхах̣ – алчно; химса̄-а̄тмаках̣ – винаги завижда; ашучих̣ – нечист; харш̣а-шока-анвитах̣ – подчинен на радост и печал; карта̄ – този работник; ра̄джасах̣ – в гун̣ата на страстта; парикӣртитах̣ – се казва.

Превод

За работника, привързан към работата и плодовете ѝ, желаещ да се наслаждава на тези плодове, алчен и винаги завистлив, нечист и чувствителен към радост и печал, се казва, че е в гун̣ата на страстта.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Човек се привързва прекалено много към дадена работа и резултата от нея, защото е силно привлечен от материализма или домашното огнище, съпругата и децата. Той не се стреми към съвършенство в живота. Просто се грижи да направи този свят възможно най-удобен в материално отношение. Обикновено е много алчен и мисли, че всичко, постигнато от него, е вечно и никога няма да бъде загубено. Такъв човек завижда на другите и е готов да извърши всякакви злини за наслаждение на сетивата си. Той е нечист и не се интересува дали спечеленото от него е чисто, или нечисто. Той е много щастлив, ако работата му е успешна, и много нещастен, ако няма успех. Такъв е работникът в гун̣ата на страстта.