BG/Бхагавад-гӣта̄ 18.37

Revision as of 14:34, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 37

ят тад агре виш̣ам ива
парин̣а̄ме 'мр̣топамам
тат сукхам са̄ттвикам проктам
а̄тма-буддхи-праса̄да-джам

Дума по дума

ят – което; тат – това; агре – в началото; виш̣ам ива – като отрова; парин̣а̄ме – накрая; амр̣та – нектар; упамам – сравнен с; тат – това; сукхам – щастие; са̄ттвикам – в гун̣ата на доброто; проктам – се казва; а̄тма – в себето; буддхи – от интелигентността; праса̄да-джам – породено от удовлетворение.

Превод

Това, което в началото може да е като отрова, но накрая е като нектар и събужда човек за себепознание, е щастие в гун̣ата на доброто.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В стремежа си към знание човек трябва да следва много правила и предписания, за да контролира ума и сетивата си, и да съсредоточи ума върху себето. Тези занимания са много трудни, горчиви като отрова, но който спазва предписанията и достигне трансцендентална позиция, изпитва истински нектар и наслаждение от живота.