BG/Бхагавад-гӣта̄ 18.38

Revision as of 14:34, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 38

виш̣айендрия-самьога̄д
ят тад агре 'мр̣топамам
парин̣а̄ме виш̣ам ива
тат сукхам ра̄джасам смр̣там

Дума по дума

виш̣ая – на обектите на сетивата; индрия – и сетивата; самьога̄т – от комбинирането; ят – което; тат – това; агре – в началото; амр̣та-упамам – точно като нектар; парин̣а̄ме – накрая; виш̣ам ива – като отрова; тат – това; сукхам – щастие; ра̄джасам – в гун̣ата на страстта; смр̣там – се счита.

Превод

Щастието, породено от досега на сетивата с техните обекти, което в началото е като нектар, а накрая като отрова, е в природата на страстта.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Млад мъж среща млада жена и сетивата го карат да я гледа, да я докосва, да има сексуални отношения с нея. В началото това може да бъде много приятно за сетивата, но накрая или след известно време става като отрова. Двамата се разделят, има скръб, има печал и т.н. Такова щастие е винаги в гун̣ата на страстта. Щастие, което произтича от взаимодействието на сетивата с техните обекти, е винаги причина за страдание и непременно трябва да се избягва.