BG/Бхагавад-гӣта̄ 18.78
ТЕКСТ 78
- ятра йогешварах̣ кр̣ш̣н̣о
- ятра па̄ртхо дханур-дхарах̣
- татра шрӣр виджайо бхӯтир
- дхрува̄ нӣтир матир мама
Дума по дума
ятра – където и; йога-ӣшварах̣ – повелителят на мистицизма; кр̣ш̣н̣ах̣ – Бог Кр̣ш̣н̣а; ятра – където; па̄ртхах̣ – синът на Пр̣тха̄; дханух̣-дхарах̣ – носещ лък и стрели; татра – там; шрӣх̣ – богатство; виджаях̣ – победа; бхӯтих̣ – изключителна сила; дхрува̄ – сигурно; нӣтих̣ – нравственост; матих̣ мама – моето мнение.
Превод
Там, където е Кр̣ш̣н̣а, господарят на всички мистици, и където е Арджуна, най-добрият стрелец с лък – там със сигурност ще има богатство, победа, изключителна сила и нравственост. Това е моето мнение.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Бхагавад-гӣта̄ започва с въпросите на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Той се надява, че синовете му, подпомагани от велики воини като Бхӣш̣ма, Дрон̣а и Карн̣а, ще победят. Очаква победата да бъде на негова страна. Но след като описва сцената на бойното поле, Сан̃джая казва на царя: „Ти мислиш за победа, но моето мнение е, че където са Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, там е сполуката“. Той открито потвърждава, че Дхр̣тара̄ш̣т̣ра не трябва да очаква победа. Победата е сигурна за Арджуна, защото Кр̣ш̣н̣а е на негова страна. Това, че Кр̣ш̣н̣а става колесничар на Арджуна, е поредна проява на съвършенство. Кр̣ш̣н̣а притежава всички съвършенства и едно от тях е отречението. Има много примери за негови отречения, защото Кр̣ш̣н̣а е господар на отречението.
В действителност битката се води между Дурьодхана и Юдхиш̣т̣хира. Арджуна се сражава от името на по-големия си брат Юдхиш̣т̣хира. Понеже Кр̣ш̣н̣а и Арджуна са на негова страна, победата на Юдхиш̣т̣хира е сигурна. Сражението трябва да определи кой ще управлява света и Сан̃джая предсказва, че властта ще премине към Юдхиш̣т̣хира. Тук е предсказано също, че след като спечели тази битка, Юдхиш̣т̣хира ще преуспява все повече и повече, защото е не само праведен, но и високо нравствен. Той никога през живота си не е лъгал.
Има много нискоинтелигентни личности, които приемат Бхагавад-гӣта̄ като обсъждане на различни въпроси от двама приятели на бойното поле. Но такава книга не би могла да бъде свещено писание. Някой може да възрази, че Кр̣ш̣н̣а подтиква Арджуна да се сражава и това е неморално, но истинското положение на нещата е ясно изложено: Бхагавад-гӣта̄ е висше наставление за нравственост. Върховната нравственост е изразена в девета глава, трийсет и четвърти стих: ман-мана̄ бхава мад-бхактах̣. Всеки трябва да стане предан на Кр̣ш̣н̣а и същността на всяка религия е отдаването на Кр̣ш̣н̣а (сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам шаран̣ам враджа). Наставленията на Бхагавад-гӣта̄ представляват съвършен религиозен метод и най-висш морал. Всички други методи може да пречистват и да водят до този метод, но последното предписание в Бхагавад-гӣта̄ – да се отдадем на Кр̣ш̣н̣а – е последната дума на всяка религия и морал. Това е заключението на осемнайсета глава.
От Бхагавад-гӣта̄ можем да научим, че себепознанието чрез философски размишления или медитация е възможен метод, но пълното отдаване на Кр̣ш̣н̣а е най-висшето съвършенство. Това е същността на ученията на Бхагавад-гӣта̄. Пътят на регулиращите принципи в съответствие със структурата на обществения живот и различните религиозни направления представлява поверителен път към познание. Но въпреки че религиозните ритуали са поверителни, а медитацията и придобиването на знание – още по-поверителни, отдаването на Кр̣ш̣н̣а в предано служене, в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, е най-поверителното наставление. Това е същността на осемнайсета глава.
Друг аспект на Бхагавад-гӣта̄ е, че действителната истина е Върховната Божествена Личност Кр̣ш̣н̣а. Абсолютната Истина бива осъзната в три аспекта – безличностен Брахман, локализирана Парама̄тма̄ и накрая Бог, Върховната Личност, Кр̣ш̣н̣а. Съвършено знание за Абсолютната Истина означава съвършено знание за Кр̣ш̣н̣а; всички раздели на знанието са неделими части от това разбиране. Кр̣ш̣н̣а е трансцендентален, защото винаги се намира в своята вечна вътрешна енергия. Живите същества са проявени от неговата енергия и са разделени на две категории – вечно обусловени и вечно освободени. Тези живи същества са безброй и се приемат за съществени частици от Кр̣ш̣н̣а. Материалната енергия е проявена в двайсет и четири подразделения. Под влияние на вечното време творението е създавано и унищожавано от външната енергия. Това космично проявление многократно става видимо и невидимо.
В Бхагавад-гӣта̄ се обсъждат пет основни теми: Върховната Личност, материалната природа, живите същества, вечното време и различните дейности. Всичко зависи от Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Всички схващания за Абсолютната Истина – безличностният Брахман, локализираната Парама̄тма̄, както и всяко друго трансцендентално схващане – се вместват в разбирането на Бога, Върховната Личност. Въпреки че външно Бог, живото същество, материалната природа и времето изглеждат различни, нищо не се различава от Върховния. Но Върховният винаги се различава от всичко. Това е философията на Бог Чайтаня – „невъобразимата едновременност на еднаквост и различие“. Тази философска система представлява съвършено знание за Абсолютната Истина.
В своята изначална позиция живото същество е чист дух. То е също като атомна частица от Върховния Дух. По тази аналогия Бог Кр̣ш̣н̣а може да бъде сравнен със слънцето, а живите същества – със слънчевата светлина. Понеже са междинна енергия на Кр̣ш̣н̣а, живите същества са склонни да влизат в контакт или с материалната, или с духовната енергия. С други думи, живото същество се намира между двете енергии на Бога, но принадлежи към по-висшата му енергия и притежава частична независимост. Когато използва тази независимост правилно, то попада под непосредствено ръководство на Кр̣ш̣н̣а. И така достига естествената си позиция в енергията, която дава наслаждение.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху заключителната осемнадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Съвършенството на отречението“.