BG/Prabhupada 0012 - Източникът на знание трябва да бъде чрез слушане: Difference between revisions

(Created page with "<!-- BEGIN CATEGORY LIST --> Category:1080 Bulgarian Pages with Videos Category:Prabhupada 0012 - in all Languages Category:BG-Quotes - 1975 Category:BG-Quotes -...")
 
(Vanibot #0023: VideoLocalizer - changed YouTube player to show hard-coded subtitles version)
 
Line 8: Line 8:
[[Category:Bulgarian Language]]
[[Category:Bulgarian Language]]
<!-- END CATEGORY LIST -->
<!-- END CATEGORY LIST -->
<!-- BEGIN NAVIGATION BAR -- DO NOT EDIT OR REMOVE -->
{{1080 videos navigation - All Languages|Bulgarian|BG/Prabhupada 0011 - Човек може да обожава Кришна в ума си|0011|BG/Prabhupada 0013 - Двадесет и четири часова заетост|0013}}
<!-- END NAVIGATION BAR -->
<!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK-->
<!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK-->
<div class="center">
<div class="center">
Line 16: Line 19:


<!-- BEGIN VIDEO LINK -->
<!-- BEGIN VIDEO LINK -->
{{youtube_right|UVQ2S21TDnc|The Source Of Knowledge Should Be By Hearing - Prabhupāda 0012}}
{{youtube_right|tARQ3UBNlsM|Източникът на знание трябва да бъде чрез слушане - Prabhupāda 0012}}
<!-- END VIDEO LINK -->
<!-- END VIDEO LINK -->


<!-- BEGIN AUDIO LINK -->
<!-- BEGIN AUDIO LINK -->
<mp3player>http://vaniquotes.org/w/images/750203BG.HAW_clip.mp3</mp3player>
<mp3player>https://s3.amazonaws.com/vanipedia/clip/750203BG.HAW_clip.mp3</mp3player>
<!-- END AUDIO LINK -->
<!-- END AUDIO LINK -->


Line 28: Line 31:


<!-- BEGIN TRANSLATED TEXT -->
<!-- BEGIN TRANSLATED TEXT -->
Всички сме несъвършени. Гордеем се с очите си: "Можете ли да ми покажете?" А какво могат да видят очите ви? Човек не си, не си мисли, "Няма как да видя; а въпреки това, искам да видя." Очите, о, те зависят от толкова много условия. Сега има ток, можете да виждате. Веднага щом няма ток, не можете да виждате. Каква е ползата от очите ви тогава? Не можете да видите какво се случва зад тази стена. Затова не вярвайте, че така наречените сетива са източник на знание. Не. Човек получава знание чрез слушане. Това се нарича *шрути*. Затова името на Ведите е *шрути*. *Шрути-прамана, шрути-прамана*. Например момче иска да научи кой е баща му. Кое е доказателството? Доказателството е *шрути*, да чуе от майката. Майката казва, "Той е твоят баща." Момчето чува; не вижда как бащата е станал негов баща. Как момчето би могло да види, че баща му е бил там, преди още тялото му да е развито? С гледане не можете да установите кой е баща ви. Трябва да чуете от авторитет. Майката е авторитетът. Затова *шрути-прамана*; доказателството може да бъде чуто, не видяно. Гледане... Несъвършените ни очи ... Има толкова много прегради. Подобно, чрез непосредствено възприятие, няма да получите истината.
Всички сме несъвършени. Гордеем се с очите си: „Можете ли да ми покажете?А какво могат да видят очите ви? Човек не си, не си мисли: „Няма как да видя; а въпреки това, искам да видя.Очите, о, те зависят от толкова много условия. Сега има ток, можете да виждате. Веднага щом няма ток, не можете да виждате. Каква е ползата от очите ви тогава? Не можете да видите какво се случва зад тази стена. Затова не вярвайте, че така наречените сетива са източник на знание. Не. Човек получава знание чрез слушане. Това се нарича шрути. Затова името на Ведите е шрути. Шрути-прамана, шрути-прамана. Например момче иска да научи кой е баща му. Кое е доказателството? Доказателството е шрути, да чуе от майката. Майката казва: „Той е твоят баща.Момчето чува; не вижда как бащата е станал негов баща. Как момчето би могло да види, че баща му е бил там, преди още тялото му да е развито? С гледане не можете да установите кой е баща ви. Трябва да чуете от авторитет. Майката е авторитетът. Затова шрути-прамана; доказателството може да бъде чуто, не видяно. Гледане… Несъвършените ни очи… Има толкова много прегради. Подобно, чрез непосредствено възприятие, няма да получите истината.


Непосредственото възприятие е спекулация. Д-р Жабок. Д-р Жабок размишлява какво е Атлантическият океан. Той е в кладенеца си, еднометров кладенец, когато негов приятел му казва, "О, видях необятна вода." "Каква е тази необятна вода?" "Атлантическият океан." "Колко е голям?" "Много, много голям." Д-р Жабок си мисли, "Може би метър и половина. Този кладенец е един метър. Океанът може да е метър и половина. Е, добре, метър и осемдесет. Хайде де, три метра." Как д-р Жабок, разсъждавайки по този начин, ще разбере Атлантическия океан или Тихия океан? Можете ли да прецените дължината и ширината на Атлантическия, Тихия океан, чрез размишления? Затова с разсъждения, няма да получите. Някои разсъждават толкова много години, опитвайки се да разберат вселената, колко звезди има, каква е дължината и ширината й, къде се намира ... Никой не знае нищо дори за материалния свят, какво да говорим за духовния? Той е отвъд, много отвъд.
Непосредственото възприятие е спекулация. Д-р Жабок. Д-р Жабок размишлява какво е Атлантическият океан. Той е в кладенеца си, еднометров кладенец, когато негов приятел му казва: „О, видях необятна вода.“ „Каква е тази необятна вода?“ „Атлантическият океан.“ „Колко е голям?“ „Много, много голям.Д-р Жабок си мисли: „Може би метър и половина. Този кладенец е един метър. Океанът може да е метър и половина. Е, добре, метър и осемдесет. Хайде де, три метра.Как д-р Жабок, разсъждавайки по този начин, ще разбере Атлантическия океан или Тихия океан? Можете ли да прецените дължината и ширината на Атлантическия, Тихия океан, чрез размишления? Затова с разсъждения няма да получите. Някои разсъждават толкова много години, опитвайки се да разберат вселената, колко звезди има, каква е дължината и ширината й, къде се намира… Никой не знае нищо дори за материалния свят, какво да говорим за духовния? Той е отвъд, много отвъд.


*Парас тасмат ту бхаво нйо вякто вяктат санатана*([[Vanisource:BG 8.20|БГ 8.20]]). Ще намерите в Бхагавад-Гита. Има друга природа. Природата, която виждате, небето, кръглият купол, над него се намират пластовете на петте елемента. Това е покривалото. Също като, виждали сте, кокос. Има трърда черупка, а вътре в черупката има вода. Подобно, в самото покривало ... А извън покривалото има пет пласта, хиляда пъти по-големи един от друг: Пласт вода, пласт въздух, пласт огън. Трябва да проникнете през всички тези пластове. Тогава ще стигнете до духовния свят. Всички вселени, безбройни, *коти*. *Яся прабха прабхавато джагад-анда-коти* ( БС 5.40) *Джагад-анда* означава, вселената. *Коти*, много милиони събрани заедно, това представлява материалният свят. А отвъд материалния свят има духовен свят, друго небе. То също е небе. Нарича се *паравйома*. Така че чрез сетивно възприятие не можете да прецените дори какво има на луната или слънцето, на тази планета в тази вселена. Как бихте могли да разберете духовния свят чрез размишления? Това е глупост.
Парас тасмат ту бхаво нйо вякто вяктат санатана ([[Vanisource:BG 8.20 (1972)|БГ 8.20]]). Ще намерите в „Бхагавад-Гита“. Има друга природа. Природата, която виждате, небето, кръглият купол, над него се намират пластовете на петте елемента. Това е покривалото. Също като, виждали сте, кокос. Има твърда черупка, а вътре в черупката има вода. Подобно, в самото покривало… А извън покривалото има пет пласта, хиляда пъти по-големи един от друг: Пласт вода, пласт въздух, пласт огън. Трябва да проникнете през всички тези пластове. Тогава ще стигнете до духовния свят. Всички вселени, безбройни, коти. Яся прабха прабхавато джагад-анда-коти (БС 5.40). Джагад-анда означава вселената. Коти, много милиони събрани заедно, това представлява материалният свят. А отвъд материалния свят има духовен свят, друго небе. То също е небе. Нарича се паравйома. Така че чрез сетивно възприятие не можете да прецените дори какво има на луната или слънцето, на тази планета в тази вселена. Как бихте могли да разберете духовния свят чрез размишления? Това е глупост.


Затова шастра казва, *ачинтя* *кхалу йе бхава на тамс таркена йоджайет.* *Ачинтя*, невъобразимото, отвъд сетивното ви възприятие, не се опитвайте да разисквате, да разбирате и да размишлявате. Това е глупост. Не е възможно. Затова трябва да се обърнете към гуру. *Тад-вигянартха са гурум евабхигаччхет, самит-паних шротриям брахма нищхам* (МУ 1.2.12). Това е процесът.
Затова шастра казва, ачинтя кхалу йе бхава на тамс таркена йоджайет. Ачинтя, невъобразимото, отвъд сетивното ви възприятие, не се опитвайте да разисквате, да разбирате и да размишлявате. Това е глупост. Не е възможно. Затова трябва да се обърнете към гуру. Тад-вигянартха са гурум евабхигаччхет, самит-паних шротриям брахма нищхам (МУ 1.2.12). Това е процесът.
<!-- END TRANSLATED TEXT -->
<!-- END TRANSLATED TEXT -->

Latest revision as of 12:38, 30 September 2018



Lecture on BG 16.7 -- Hawaii, February 3, 1975

Всички сме несъвършени. Гордеем се с очите си: „Можете ли да ми покажете?“ А какво могат да видят очите ви? Човек не си, не си мисли: „Няма как да видя; а въпреки това, искам да видя.“ Очите, о, те зависят от толкова много условия. Сега има ток, можете да виждате. Веднага щом няма ток, не можете да виждате. Каква е ползата от очите ви тогава? Не можете да видите какво се случва зад тази стена. Затова не вярвайте, че така наречените сетива са източник на знание. Не. Човек получава знание чрез слушане. Това се нарича шрути. Затова името на Ведите е шрути. Шрути-прамана, шрути-прамана. Например момче иска да научи кой е баща му. Кое е доказателството? Доказателството е шрути, да чуе от майката. Майката казва: „Той е твоят баща.“ Момчето чува; не вижда как бащата е станал негов баща. Как момчето би могло да види, че баща му е бил там, преди още тялото му да е развито? С гледане не можете да установите кой е баща ви. Трябва да чуете от авторитет. Майката е авторитетът. Затова шрути-прамана; доказателството може да бъде чуто, не видяно. Гледане… Несъвършените ни очи… Има толкова много прегради. Подобно, чрез непосредствено възприятие, няма да получите истината.

Непосредственото възприятие е спекулация. Д-р Жабок. Д-р Жабок размишлява какво е Атлантическият океан. Той е в кладенеца си, еднометров кладенец, когато негов приятел му казва: „О, видях необятна вода.“ „Каква е тази необятна вода?“ „Атлантическият океан.“ „Колко е голям?“ „Много, много голям.“ Д-р Жабок си мисли: „Може би метър и половина. Този кладенец е един метър. Океанът може да е метър и половина. Е, добре, метър и осемдесет. Хайде де, три метра.“ Как д-р Жабок, разсъждавайки по този начин, ще разбере Атлантическия океан или Тихия океан? Можете ли да прецените дължината и ширината на Атлантическия, Тихия океан, чрез размишления? Затова с разсъждения няма да получите. Някои разсъждават толкова много години, опитвайки се да разберат вселената, колко звезди има, каква е дължината и ширината й, къде се намира… Никой не знае нищо дори за материалния свят, какво да говорим за духовния? Той е отвъд, много отвъд.

Парас тасмат ту бхаво нйо вякто вяктат санатана (БГ 8.20). Ще намерите в „Бхагавад-Гита“. Има друга природа. Природата, която виждате, небето, кръглият купол, над него се намират пластовете на петте елемента. Това е покривалото. Също като, виждали сте, кокос. Има твърда черупка, а вътре в черупката има вода. Подобно, в самото покривало… А извън покривалото има пет пласта, хиляда пъти по-големи един от друг: Пласт вода, пласт въздух, пласт огън. Трябва да проникнете през всички тези пластове. Тогава ще стигнете до духовния свят. Всички вселени, безбройни, коти. Яся прабха прабхавато джагад-анда-коти (БС 5.40). Джагад-анда означава вселената. Коти, много милиони събрани заедно, това представлява материалният свят. А отвъд материалния свят има духовен свят, друго небе. То също е небе. Нарича се паравйома. Така че чрез сетивно възприятие не можете да прецените дори какво има на луната или слънцето, на тази планета в тази вселена. Как бихте могли да разберете духовния свят чрез размишления? Това е глупост.

Затова шастра казва, ачинтя кхалу йе бхава на тамс таркена йоджайет. Ачинтя, невъобразимото, отвъд сетивното ви възприятие, не се опитвайте да разисквате, да разбирате и да размишлявате. Това е глупост. Не е възможно. Затова трябва да се обърнете към гуру. Тад-вигянартха са гурум евабхигаччхет, самит-паних шротриям брахма нищхам (МУ 1.2.12). Това е процесът.