BG/Prabhupada 0021 - Защо има толкова много разводи в тази страна: Difference between revisions

Latest revision as of 12:40, 30 September 2018

Предишна страница - видео 0020

Следваща страница - видео 0022

Lecture on SB 6.1.26 -- Honolulu, May 26, 1976

Това е обикновеният начин на живот. Всички извършват материални дейности, а основният принцип на материалната дейност е грихастха, семейният живот. Семеен живот, съгласно Ведическата система, или която и да е друга, означава отговорен живот, свързан с издръжката на съпруга, деца. Всички са заети. Мислят си, че това е единственият дълг. „Моят дълг е да издържам семейството си. Колкото е възможно по-комфортно. Това е дългът ми.“ Човек не се замисля, че дори и животните изпълняват този дълг. Те също имат деца, хранят ги. Каква е разликата? Затова тук е използвана думата мудха. Мудха означава магаре. Този, който е зает с такива задължения, бхунджана прапибан кхадан. Прапибан. Прапибан означава пиене, а бхунджана, ядене. Докато яде, докато пие, кхадан, докато дъвче, чарва чася раджа прея (?) Има четири вида храни. Понякога дъвчем, понякога ближем, (санскрит) понякога поглъщаме, а понякога пием. Така че, има четири вида храни. Затова пеем чатур видха шри-бхагават-прасадат. Чатур видха означава четири вида. Ние предлагаме на Божествата много храни от всички тези групи. Нещо се дъвче, нещо се ближе, нещо се поглъща. По този начин.

Така че, бхунджана прапибан кхадан балака снеха-янтрита. Бащата и майката се грижат за децата, как да им доставят храна. Виждали сме майка Яшода да храни Кришна. Същото нещо. Това е разликата. Ние храним обикновено дете, същото правят котките и кучетата, а майка Яшода храни Кришна. Същият процес. Разликата не е в процеса; при едната дейност Кришна е в центъра, а при другата, наша прищявка. Това е разликата. Когато Кришна е в центъра, дейността е духовна, а когато прищявката ни е в центъра, дейността е материална. Няма разлика между материална… Това е разликата. Има… Също както похотливите желания и любовта, чистата любов. Каква е разликата между похотливите желания и чистата любов? Тук ние общуваме, мъж и жена, общуват с похотливи желания, и Кришна също общува с гопите. Външно изглежда едно и също. И все пак, каква е разликата? Разликата е обяснена от автора на „Чайтаня-чаритамрита“, каква е разликата между похотливите желания и любовта? Обяснено е. Той казва, атмендрия-прити-ванча-таре бали кама (ЧЧ Ади 4.165), „Когато искаме да удовлетворим сетивата си, изпитваме кама.“ Но кришнендрия-прити-иччха дхаре према нама, „А когато искаме да удовлетворим сетивата на Кришна, изпитваме према.“ Това е разликата. Тук, в материалния свят, няма любов, защото мъжът и жената нямат представа, че „Общувам с този мъж, мъж, който удовлетворява желанията си с мен.“ Не. „Аз ще удовлетворя своите желания“. Това е основният принцип. Мъжът си мисли: „Като общувам с тази жена, ще удовлетворя желанията на сетивата си“, а жената си мисли: „Както общувам с този мъж, ще удовлетворя своите желания.“ Затова в западните страни е много разпространено, веднага щом бъде затруднено личното сетивно наслаждение, незабавно има развод. Това е психологията, защо има толкова много разводи в тази страна. Основната причина е: „Веднага щом престана да получавам наслаждение, не искам повече.“ Казано е в „Шримад Бхагаватам“: дам-патя ратим ева хи. В тази епоха, съпруг и съпруга означава сексуално наслаждение, лично. И дума не става за „Ще живеем заедно; ще удовлетворим Кришна, ще бъдем обучени как да удовлетворим Кришна.“ Това е движението за Кришна съзнание.

@@ Line 8: / Line 8: @@
 [[Category:Bulgarian Language]]
 <!-- END CATEGORY LIST -->
+<!-- BEGIN NAVIGATION BAR -- DO NOT EDIT OR REMOVE -->
+{{1080 videos navigation - All Languages|Bulgarian|BG/Prabhupada 0020 - Да се разбере Кришна не е толкова лесно|0020|BG/Prabhupada 0022 - Кришна не е гладен|0022}}
+<!-- END NAVIGATION BAR -->
 <!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK-->
 <div class="center">
@@ Line 16: / Line 19: @@
 <!-- BEGIN VIDEO LINK -->
-{{youtube_right|WT16rZpPLrA|Why So Many Divorces In This Country -<br />Prabhupāda 0021}}
+{{youtube_right|N7axLPckzXc|Защо има толкова много разводи в тази страна
+ -<br />Prabhupāda 0021}}
 <!-- END VIDEO LINK -->
 <!-- BEGIN AUDIO LINK -->
-<mp3player>http://vaniquotes.org/w/images/760526SB.HON_clip1.mp3</mp3player>
+<mp3player>https://s3.amazonaws.com/vanipedia/clip/760526SB.HON_clip1.mp3</mp3player>
 <!-- END AUDIO LINK -->
@@ Line 28: / Line 32: @@
 <!-- BEGIN TRANSLATED TEXT -->
-Това е обикновеният начин на живот. Всички извършват материални дейности, а основният принцип на материалната дейност е *грихастха*, семейният живот. Семеен живот, съгласно Ведическата система, или която и да е друга, означава отговорен живот, свързан с издръжката на съпруга, деца. Всички са заети. Мислят си, че това е единственият дълг. "Моят дълг е да издържам семейството си. Колкото е възможно по-комфортно. Това е дългът ми." Човек не се замисля, че дори и животните изпълняват този дълг. Те също имат деца, хранят се. Каква е разликата? Затова тук е използвана думата *мудха*. *Мудха* означава магаре. Този, който е зает с такива задължения, *бхунджана прапибан кхадан*. *Прапибан*. *Прапибан* означава пиене, а *бхунджана*, ядене. Докато яде, докато пие, *кхадан*, докато дъвче, *чарва чася раджа прея (?) Има четири вида храни. Понякога дъвчем, понякога ближем, (санскрит) понякога поглъщаме, а понякога пием. Така че, има четири вида храни. Затова пеем *чатур видха шри-бхагават-прасадат*. *Чатур видха* означава четири вида. Ние предлагаме на Божествата много храни от всички тези групи. Нещо се дъвче, нещо се ближе, нещо се поглъща. По този начин. Така че, *бхунджана прапибан кхадан балака снеха-янтрита* Бащата и майката се грижат за децата, как да им доставят храна. Виждали сме майка Яшода да храни Кришна. Същото нещо. Това е разликата. Ние храним обикновено дете, същото правят котките и кучетата, а майка Яшода храни Кришна. Същият процес. Разликата не е в процеса; при едната дейност Кришна е в центъра, а при другата, наша прищявка. Това е разликата. Когато Кришна е в центъра, дейността е духовна, а когато прищявката ни е в центъра, дейността е материална. Няма разлика между материална ... Това е разликата. Има ... Също както похотливите желания и любовта, чистата любов. Каква е разликата между похотливите желания и чистата любов? Тук ние общуваме, мъж и жена, общуват с похотливи желания, и Кришна също общува с *гопите*. Външно изглежда едно и също. И все пак, каква е разликата? Разликата е обяснена от автора на Чайтаня-чаритамрита, каква е разликата между похотливите желания и любовта? Обяснено е. Той казва, * атмендрия-прити-ванча-таре бали 'кама'*(ЧЧ Ади 4.165), "Когато искаме да удовлетворим сетивата си, изпитваме 'кама'." Но *кришнендрия-прити-иччха дхаре 'према' нама, "А когато искаме да удовлетворим сетивата на Кришна, изпитваме према." Това е разликата. Тук, в материалния свят, няма любов, защото мъжът и жената нямат представа, че "Общувам с този мъж, мъж, който удовлетворява желанията си с мен." Не. "Аз ще удовлетворя своите желания". Това е основният принцип. Мъжът си мисли, "Като общувам с тази жена, ще удовлетворя желанията на сетивата си," а жената си мисли "Както общувам с този мъж, ще удовлетворя своите желания." Затова в западните страни е много разпространено, веднага щом бъде затруднено личното сетивно наслаждение, незабавно има развод. Това е психологията, защо има толкова много разводи в тази страна. Основната причина е, "Веднага щом престана да получавам наслаждение, не искам повече." Казано е в Шримад Бхагаватам: *дам-патя ратим ева хи.* В тази епоха, съпруг и съпруга означава сексуално наслаждение, лично. И дума не става за "Ще живеем заедно; ще удовлетворим Кришна, ще бъдем обучени как да удовлетворим Кришна." Това е движението за Кришна съзнание.
+Това е обикновеният начин на живот. Всички извършват материални дейности, а основният принцип на материалната дейност е грихастха, семейният живот. Семеен живот, съгласно Ведическата система, или която и да е друга, означава отговорен живот, свързан с издръжката на съпруга, деца. Всички са заети. Мислят си, че това е единственият дълг. „Моят дълг е да издържам семейството си. Колкото е възможно по-комфортно. Това е дългът ми.“ Човек не се замисля, че дори и животните изпълняват този дълг. Те също имат деца, хранят ги. Каква е разликата? Затова тук е използвана думата мудха. Мудха означава магаре. Този, който е зает с такива задължения, бхунджана прапибан кхадан. Прапибан. Прапибан означава пиене, а бхунджана, ядене. Докато яде, докато пие, кхадан, докато дъвче, чарва чася раджа прея (?) Има четири вида храни. Понякога дъвчем, понякога ближем, (санскрит) понякога поглъщаме, а понякога пием. Така че, има четири вида храни. Затова пеем чатур видха шри-бхагават-прасадат. Чатур видха означава четири вида. Ние предлагаме на Божествата много храни от всички тези групи. Нещо се дъвче, нещо се ближе, нещо се поглъща. По този начин.
+Така че, бхунджана прапибан кхадан балака снеха-янтрита. Бащата и майката се грижат за децата, как да им доставят храна. Виждали сме майка Яшода да храни Кришна. Същото нещо. Това е разликата. Ние храним обикновено дете, същото правят котките и кучетата, а майка Яшода храни Кришна. Същият процес. Разликата не е в процеса; при едната дейност Кришна е в центъра, а при другата, наша прищявка. Това е разликата. Когато Кришна е в центъра, дейността е духовна, а когато прищявката ни е в центъра, дейността е материална. Няма разлика между материална… Това е разликата. Има… Също както похотливите желания и любовта, чистата любов. Каква е разликата между похотливите желания и чистата любов? Тук ние общуваме, мъж и жена, общуват с похотливи желания, и Кришна също общува с гопите. Външно изглежда едно и също. И все пак, каква е разликата? Разликата е обяснена от автора на „Чайтаня-чаритамрита“, каква е разликата между похотливите желания и любовта? Обяснено е. Той казва, атмендрия-прити-ванча-таре бали кама ([[Vanisource:CC Adi 4.165|ЧЧ Ади 4.165]]), „Когато искаме да удовлетворим сетивата си, изпитваме кама.“ Но кришнендрия-прити-иччха дхаре према нама, „А когато искаме да удовлетворим сетивата на Кришна, изпитваме према.“ Това е разликата. Тук, в материалния свят, няма любов, защото мъжът и жената нямат представа, че „Общувам с този мъж, мъж, който удовлетворява желанията си с мен.“ Не. „Аз ще удовлетворя своите желания“. Това е основният принцип. Мъжът си мисли: „Като общувам с тази жена, ще удовлетворя желанията на сетивата си“, а жената си мисли: „Както общувам с този мъж, ще удовлетворя своите желания.“ Затова в западните страни е много разпространено, веднага щом бъде затруднено личното сетивно наслаждение, незабавно има развод. Това е психологията, защо има толкова много разводи в тази страна. Основната причина е: „Веднага щом престана да получавам наслаждение, не искам повече.“ Казано е в „Шримад Бхагаватам“: дам-патя ратим ева хи. В тази епоха, съпруг и съпруга означава сексуално наслаждение, лично. И дума не става за „Ще живеем заедно; ще удовлетворим Кришна, ще бъдем обучени как да удовлетворим Кришна.“ Това е движението за Кришна съзнание.
 <!-- END TRANSLATED TEXT -->