BG/Prabhupada 0243 - Ученикът идва при гуру за просветление

Предишна страница - видео 0242

Следваща страница - видео 0244

Original Vaniquotes page in English

---

Load video

YouTube

YouTube might collect personal data. Privacy Policy

ContinueDismiss

Lecture on BG 2.9 -- London, August 15, 1973

Прадюмна: Превод, "Санджая каза: След тези думи, Арджуна, който наказваше враговете, каза на Кришна, 'Говинда, аз няма да се сражавам' и се умълча."

Прабхупада: В предишния стих Арджуна казва, че "Няма заслуги в тази битка, тъй като на противниковата страна са всичките ми роднини и приближени, и като ги убия, дори и да се покрия със слава, каква е ползата?" Вече обяснихме това, че такъв вид отречение понякога се проявява в невежество. Всъщност, това не е много интелигентно представено. По този начин, евам уктва, да се каже, че "Няма полза от сражението." Евам уктва "казвайки това", хришикешам, той говори с господаря на сетивата. А в предишния стих той беше казал, шишяс те 'хам прапаннам (БГ 2.7): "Аз съм Твой отдаден ученик." И така Кришна става гуру, а Арджуна се превръща в ученик. Преди са разговаряли като приятели. Но в приятелските разговори не може да бъде разрешен никакъв сериозен въпрос. Когато има сериозна тема, тя трябва да бъде обсъдена между авторитети. И така, хришикешам, обясних това вече няколко пъти.

Хришика означава сетива, а иша означава господар. Хришика-иша и те се свързват в Хришикеша. Съответно, Арджуна също. Гудака иша. Гудака означава тъмнина, а иша... Тъмнина означава невежество.

агяна-тимирандхася

гянангяна-шалакая

чакшур-унмилитам йена

тасмаи шри-гуруве намах

Дългът на гуру е... Един шишя, един ученик, идва при гуру, за да получи просветление. Всеки е роден глуповат. Всеки. Дори човешките същества, понеже идват от животинското царство чрез еволюция, раждането им е същото, в невежество, както при животните. Ето защо, дори и някой да е човешко същество, той се нуждае от образование. Животното не може да се образова, но човешкото същество може. Следователно в шастрите се казва, наям дехо деха-бхаджам нрилоке каштан каман архате вид-бхуджам йе (ШБ 5.5.1). Няколко пъти цитирах този стих, че сега... В положение по-низше от това на човешко същество, трябва да се работи усилено, просто за задоволяване на четирите жизнени потребности: ядене, спане, размножаване и защита. Сетивно удовлетворение. Основната цел е сетивното задоволяване. Затова всеки трябва да работи много усилно. Но в човешката форма на живот, Кришна ни дава толкова много придобивки, интелигентност. Можем да направим стандарта си на живот пълен с удобства, но с предназначението да постигнем съвършенство в Кришна съзнание. Живеете удобно. Това е добре. Но не живейте като животни като просто увеличавате сетивното си удовлетворение. Човешките усилия са насочени към създаване на удобства за живот, но хората искат да живеят в тях за сетивно наслаждение. Това е грешката на съвременната цивилизация. Юктахара-вихараш ча його бхавати сиддхих. В "Бхагавад-гита" се казва юктахара. Да, трябва да се храните, да спите, да удовлетворявате сетивата си, да се грижите за сигурността си - колкото е възможно повече, но не отклонявайте вниманието си твърде много. Трябва да се храним, юктахара. Това е факт. Но не атяхара. Рупа Госвами съветва в неговата "Упадешамрита",

атяхарах праясаш ча

праджалпо ниямаграхах

лаулям джана-сангаш ча

шадбхир бхактир винашяти

(ННН 2)

Ако искате да напредвате в развиването на духовно съзнание - тъй като това е единственият смисъл на живота - тогава не трябва да ядете прекомерно, атяхарах или да се сдобивате с повече от необходимото. Атяхарах праясаш ча праджалпо ниямаграхах. Това е философията ни.