BG/Prabhupada 0259 - Да се установим обратно на трансцеденталната платформа на любов към Кришна: Difference between revisions

Latest revision as of 13:19, 30 September 2018

Предишна страница - видео 0258

Следваща страница - видео 0260

Lecture -- Seattle, September 27, 1968

Може ли някой от тук събралите се да каже, че не е слуга на никой или на нищо? Той трябва да е, защото това е неговата присъща позиция. Но трудността е, че като служим на сетивата си, не разрешаваме проблема със страданията. За известно време аз мога да съм удовлетворен, че съм приел този опиат, и под влиянието на това опиянение аз мога да си мисля: "Аз не съм ничий слуга. Аз съм свободен," но това е изкуствено. Веднага щом халюцинацията отмине, той стига до момента, че отново е слуга. Отново е слуга. Това е нашето положение. Но защо я има тази борба? Аз съм принуден да служа, но не искам да служа. Как да се приспособя? Приспособяването е Кришна съзнание, че ако станете слуга на Кришна, тогава вашият стремеж да станете господар, и същевременно вашият копнеж за свобода, биват веднага постигнати. Точно както тук ще видите една картина на Арджуна и Кришна. Кришна е Върховният Бог. Арджуна е живо същество, човешко същество, но той обича Кришна като приятел. И в замяна на неговата приятелска любов, Кришна се е съгласил да стане негов колесничар, негов слуга. По подобен начин, ако всеки от нас отново се върне на трансцеденталното равнище на любов към Кришна, тогава нашето желание за господство ще бъде удовлетворено. Това не е известно понастоящем, но ако се съгласим да служим на Кришна, тогава постепенно ще видим, че Кришна ни служи. Това е въпрос на реализация. Но ако искаме да се избавим от това служене на този материален свят, на сетивата, тогава трябва да пренесем настроението си на служене към Кришна. Това се нарича Кришна съзнание.

камадинам кати на катидха палита дурнидешас

тешам майи на каруна джата на трапа нопашантих

самапратам ахам лабдха-буддхис

твам аятах ниюнкшватма-дасйе

Един предан се моли на Кришна: "Досега в живота си служих на моите сетива." Камадхинам. Кама означава сетива, похот. "Така дори това, което не трябваше да правя, при все това, под диктовката на моята похот, аз го направих." Човек трябва да направи. Когато е роб или слуга, тогава той е принуден да прави нещо, което не му харесва да прави. Той е насилен. И така тук, един преданоотдаден признава: "Аз направих, под диктовката на моята похот, нещо, което не трябваше да правя, но го направих." Добре, направил си го, ти служиш на своите сетива. Няма проблем. "Но трудността е, че тешам каруна на джата на трапа нопашантих. Аз служих толкова много, но открих, че те не са удовлетворени. Те не са удовлетворени. Това е моят проблем. Нито сетивата са удовлетворени, нито аз съм удовлетворен, нито сетивата са достатъчно добри да ми дадат облекчение, пенсия за моето служене. Това е моето положение." Ако бях видял че, по-скоро ако бяхме почувствали че, "Аз служих толкова много години на моите сетива, сега сетивата ми са удовлетворени..." Не. Те не са удовлетворени. Все още диктуват. Все още диктуват. "Аз съм много..." Разбира се, това е много естествено, но аз мога да разкрия тук, че някой от моите ученици каза, че на преклонна възраст, неговата майка щяла да се омъжи. Само вижте. Тя има пораснали деца. А някой се оплака, че неговата баба също се омъжила. Защо? Само вижте. Седемдесет и пет годишна, петдесет годишна, сетивата са още толкова силни, че й диктуват: "Да, трябва да го направиш."

@@ Line 7: / Line 7: @@
 [[Category:BG-Quotes - in USA, Seattle]]
 <!-- END CATEGORY LIST -->
+<!-- BEGIN NAVIGATION BAR -- DO NOT EDIT OR REMOVE -->
+{{1080 videos navigation - All Languages|Bulgarian|BG/Prabhupada 0258 - Изначално всички ние сме слуги|0258|BG/Prabhupada 0260 - Под напора на сетивата извършваме греховни дейности живот след живот|0260}}
+<!-- END NAVIGATION BAR -->
 <!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK-->
 <div class="center">
@@ Line 15: / Line 18: @@
 <!-- BEGIN VIDEO LINK -->
-{{youtube_right|_KmiwY0HEt4|Да се установим обратно на трансцеденталната платформа на любов към Кришна<br />- Prabhupada 0259}}
+{{youtube_right|8MLCsDkTmgQ|Да се установим обратно на трансцеденталната платформа на любов към Кришна<br />- Prabhupāda 0259}}
 <!-- END VIDEO LINK -->
 <!-- BEGIN AUDIO LINK -->
-<mp3player>http://vaniquotes.org/wiki/File:680927LE.SEA_clip3.mp3</mp3player>
+<mp3player>https://s3.amazonaws.com/vanipedia/clip/680927LE.SEA_clip3.mp3</mp3player>
 <!-- END AUDIO LINK -->
@@ Line 27: / Line 30: @@
 <!-- BEGIN TRANSLATED TEXT -->
-Може ли някой от тук събралите се да каже, че не е слуга на никой или на нищо? Той трябва да е, защото това е неговата присъща позиция. Но трудността е, че като служим на сетивата си, не разрешаваме проблема със страданията. За известно време аз мога да съм удовлетворен, че съм приел този опиат, и под влиянието на това опиянение аз мога да си мисля, че "Аз не съм ничий слуга. Аз съм свободен," но това е изкуствено. Веднага щом халюцинацията отмине, той стига до момента, че отново е слуга. Отново е слуга. Това е нашето положение. Но защо я има тази борба? Аз съм принуден да служа, но не искам да служа. Как да се приспособя? Приспособяването е Кришна съзнание, че ако станете слуга на Кришна, тогава вашият стремеж да станете господар, и същевременно вашият копнеж за свобода, биват веднага постигнати. Точно както тук ще видите една картина на Арджуна и Кришна. Кришна е Върховният Бог. Арджуна е живо същество, човешко същество, но той обича Кришна като приятел. И в замяна на неговата приятелска любов, Кришна се е съгласил да стане негов колесничар, негов слуга. По подобен начин, ако всеки от нас отново се върне на трансцеденталното равнище на любов към Кришна, тогава нашето желание за господство ще бъде удовлетворено. Това не е известно понастоящем, но ако се съгласим да служим на Кришна, тогава постепенно ще видим, че Кришна ни служи. Това е въпрос на реализация. Но ако искаме да се избавим от това служене на този материален свят, на сетивата, тогава трябва да пренесем настроението си на служене към Кришна. Това се нарича Кришна съзнание.
+Може ли някой от тук събралите се да каже, че не е слуга на никой или на нищо? Той трябва да е, защото това е неговата присъща позиция. Но трудността е, че като служим на сетивата си, не разрешаваме проблема със страданията. За известно време аз мога да съм удовлетворен, че съм приел този опиат, и под влиянието на това опиянение аз мога да си мисля: "Аз не съм ничий слуга. Аз съм свободен," но това е изкуствено. Веднага щом халюцинацията отмине, той стига до момента, че отново е слуга. Отново е слуга. Това е нашето положение. Но защо я има тази борба? Аз съм принуден да служа, но не искам да служа. Как да се приспособя? Приспособяването е Кришна съзнание, че ако станете слуга на Кришна, тогава вашият стремеж да станете господар, и същевременно вашият копнеж за свобода, биват веднага постигнати. Точно както тук ще видите една картина на Арджуна и Кришна. Кришна е Върховният Бог. Арджуна е живо същество, човешко същество, но той обича Кришна като приятел. И в замяна на неговата приятелска любов, Кришна се е съгласил да стане негов колесничар, негов слуга. По подобен начин, ако всеки от нас отново се върне на трансцеденталното равнище на любов към Кришна, тогава нашето желание за господство ще бъде удовлетворено. Това не е известно понастоящем, но ако се съгласим да служим на Кришна, тогава постепенно ще видим, че Кришна ни служи. Това е въпрос на реализация. Но ако искаме да се избавим от това служене на този материален свят, на сетивата, тогава трябва да пренесем настроението си на служене към Кришна. Това се нарича Кришна съзнание.
 :камадинам кати на катидха палита дурнидешас
@@ Line 34: / Line 37: @@
 :твам аятах ниюнкшватма-дасйе
-Един предан се моли на Кришна, че "Досега в живота си служих на моите сетива." Камадхинам. Кама означава сетива, похот. "Така дори това, което не трябваше да правя, при все това, под диктовката на моята похот, аз го направих." Човек трябва да направи. Когато е роб или слуга, тогава той е принуден да прави нещо, което не му харесва да прави. Той е насилен. И така тук, един преданоотдаден признава, че "Аз направих, под диктовката на моята похот, нещо, което не трябваше да правя, но го направих." Добре, направил си го, ти служиш на своите сетива. Няма проблем. "Но трудността е, че тешам каруна на джата на трапа нопашантих. Аз служих толкова много, но открих, че те не са удовлетворени. Те не са удовлетворени. Това е моят проблем. Нито сетивата са удовлетворени, нито аз съм удовлетворен, нито сетивата са достатъчно добри да ми дадат облекчение, пенсия за моето служене. Това е моето положение." Ако бях видял че, по-скоро ако бяхме почувствали че, "Аз служих толкова много години на моите сетива, сега сетивата ми са удовлетворени..." Не. Те не са удовлетворени. Все още диктуват. Все още диктуват. "Аз съм много..." Разбира се, това е много естествено, но аз мога да разкрия тук, че някой от моите ученици каза, че на преклонна възраст, неговата майка щяла да се омъжи. Само вижте. Тя има пораснали деца. А някой се оплака, че неговата баба също се омъжила. Защо? Само вижте. Седемдесет и пет годишна, петдесет годишна, сетивата са още толкова силни, че й диктуват: "Да, трябва да го направиш."
+Един предан се моли на Кришна: "Досега в живота си служих на моите сетива." Камадхинам. Кама означава сетива, похот. "Така дори това, което не трябваше да правя, при все това, под диктовката на моята похот, аз го направих." Човек трябва да направи. Когато е роб или слуга, тогава той е принуден да прави нещо, което не му харесва да прави. Той е насилен. И така тук, един преданоотдаден признава: "Аз направих, под диктовката на моята похот, нещо, което не трябваше да правя, но го направих." Добре, направил си го, ти служиш на своите сетива. Няма проблем. "Но трудността е, че тешам каруна на джата на трапа нопашантих. Аз служих толкова много, но открих, че те не са удовлетворени. Те не са удовлетворени. Това е моят проблем. Нито сетивата са удовлетворени, нито аз съм удовлетворен, нито сетивата са достатъчно добри да ми дадат облекчение, пенсия за моето служене. Това е моето положение." Ако бях видял че, по-скоро ако бяхме почувствали че, "Аз служих толкова много години на моите сетива, сега сетивата ми са удовлетворени..." Не. Те не са удовлетворени. Все още диктуват. Все още диктуват. "Аз съм много..." Разбира се, това е много естествено, но аз мога да разкрия тук, че някой от моите ученици каза, че на преклонна възраст, неговата майка щяла да се омъжи. Само вижте. Тя има пораснали деца. А някой се оплака, че неговата баба също се омъжила. Защо? Само вижте. Седемдесет и пет годишна, петдесет годишна, сетивата са още толкова силни, че й диктуват: "Да, трябва да го направиш."
 <!-- END TRANSLATED TEXT -->