BG/Prabhupada 0291 - Не искам да съм подчинен, не искам да се покланям - това е болестта ви

Предишна страница - видео 0290

Следваща страница - видео 0292

Original Vaniquotes page in English

---

Load video

YouTube

YouTube might collect personal data. Privacy Policy

ContinueDismiss

Lecture -- Seattle, September 30, 1968

Прабхупада: Да?

Младеж: Бихте ли обяснили отново подчинението?

Тамала Кришна: Да обясните отново подчинението.

Прабхупада: Подчинение, просто е. Ти си подчинен. Не разбираш ли какво е подчинение? Много ли е трудно? Не си ли подчинен на някого?

Младеж: Ами, да, предполагам, че може да се каже, че съм бил подчинен.

Прабхупада: Да. Трябва да се подчиниш. Всеки. Всеки трябва да е подчинен, в подчинение.

Младеж: Така е, в духовен смисъл обаче, аз не се чувствам подчинен на...

Прабхупада: Най-напред разбери какво е духовен живот, тогава... В духовен смисъл ти също си подчинен, защото подчинението е твоя природа. Духовен, какво имаш предвид под духовен и материален?

Младеж: Ами, както моето тяло е на определено място и в определено време и всички тези (неясно) Ако работя, тогава съм подчинен на моя шеф, но истинското, цялото ми същество, моето вътрешно аз не... Аз не мисля, че съм подчинен на моя шеф. Мисля, че бихме били повече или по-малко равни. В смисъл временно...

Прабхупада: Да. Това съзнание е много хубаво, че изпитваш неудовлетворение от подчинението си на твоя шеф. Не е ли така?

Младеж: Не, това не е така.

Прабхупада: Ами?

Младеж: Аз специално не...

Прабхупада: Всеки.

Младеж: Не мисля, че... Говорейки за тази конкретна случка, не е задължително вярно, че аз бих завидял на тоя човек, защото стои над мен. Но аз просто чувствам, че като същества всички ние сме повече или по-малко равни. Искам да кажа, разбирате, това е някаква философия, която имам. Аз не чувствам, че трябва да се прекланям пред някого и не чувствам, че някой трябва да се прекланя пред мен.

Прабхупада: Защо? Защо? Защо да не се прекланяш? Защо?

Младеж: Защото не чувствам, че му дължа нещо или че той ми дължи нещо.

Прабхупада: Ето това е болестта. Ние сме принудени да се покланяме и си мислим, че "Не ми харесва да се покланям." Това е болестта.

Младеж: Той не ме е насилвал да се покланям.

Прабхупада: Да.

Младеж: Той не ме кара нищо да правя насила. Аз просто съм там и той е там.

Прабхупада: Не. Просто се опитай да разбереш. Това е много хубав въпрос. Ти казваш, че "Аз не искам да се прекланям." Не е ли така?

Младеж: Това в основата си е вярно, да.

Прабхупада: Да. Защо?

Младеж: Защото не чувствам, че съм по-нисш от...

Прабхупада: Това е болестта. Ти сам си постави диагноза. Това е болестта на материализма. Всеки си мисли, че "Аз искам да съм господар. Не желая да се прекланям." Всеки си мисли, не само ти. Просто се опитай, нека завърша това. Това е болестта, материалната болест. Най-напред се опитай да разбереш. Това не е твоята болест или моята болест. Това е болестта на всеки, а именно "Защо трябва да се прекланям? Защо трябва да ставам подчинен?" Но природата ме принуждава да се подчиня. Сега, кой иска да се срещне със смъртта? Защо хората умират? Можеш ли да отговориш на това?

Младеж Защо хората умират? Прабхупада: Да. Никой не иска да умира.

Младеж: Аз мислех, че това е биологичен...

Прабхупада: Просто се опитай да разбереш. Кой е тук... Това означава биологична сила. Ти си подчинен на биологията. Тогава защо казваш, че си независим?

Младеж: Ами, аз чувствам, че съм...

Прабхупада: Чувството ти е измамно. Това е, което искам да кажа. Това е твоята болест.

Младеж: Чувството ми е самотно?

Прабхупада: Да, погрешно.

Младеж: Погрешно?

Прабхупада: Да. Ти си подчинен. Ти трябва да се преклониш. Когато дойде смъртта, не можеш да кажеш, "О, аз не ти се подчинявам." Затова ти си подчинен.

Младеж: Аз съм подчинен на Бога, да.

Прабхупада: Не, не, недей... Забрави Бога. Сега говорим за здрав разум.

Младеж: Кришна...Аз не...

Прабхупада: Не. Не говори за Кришна. Това е далеч. Просто се опитай да разбереш, че не искаш да умираш, защо ти е наложена смъртта?

Младеж: Защо ми се налага да умирам?

Прабхупада: Да. Защото си подчинен.

Младеж: О, да.

Прабхупада: Да. Тогава разбираш своето положение, че си подчинен. Не можеш да заявиш, че "Аз съм свободен. Аз не съм подчинен." Ако кажеш: "Аз не искам да съм подчинен, не искам да се покланям." това е твоята болест.

Младеж: Какво искате от мен да... Какво...

Прабхупада: Не, най-напред се опитай да разбереш своята болест. След това ще предпишем лекарството ти.

Младеж: Чувството ми е погрешно, добре, но на кого или на какво... На какво точно се покланям, искам да кажа...

Прабхупада: Ти се покланяш на всеки. Покланяш се на смъртта, покланяш се на болестта, покланяш се на старостта. Покланяш се на толкова много неща. Ти си принуден. И при все това си мислиш, че "Аз не мога да се покланям. Не ми харесва." Понеже казваш "Не ми харесва," затова си принуден. Ти трябва да се поклониш. Защо забравяш позицията си? Това е нашата болест. Затова следващият процес е: "Аз съм принуден да се преклоня." Сега ние трябва да открием "Къде ще съм щастлив дори като се прекланям?" Това е Кришна. Твоето преклонение няма да спре, защото ти си предназначен за това. Но ако се преклониш пред Кришна и представителя на Кришна, тогава ставаш щастлив. Пробвай това. Ти трябва да се преклониш. Ако не се поклониш на Кришна и на Неговия представител, тогава ще си принуден да се преклониш пред нещо друго, мая. Това е твоето положение. Не може да си свободен в никой миг. Но ти чувстваш... Точно както едно дете двадесет и четири часа се покланя на своите родители. То е щастливо. То е щастливо. Майката казва, "Мое скъпо дете, моля те ела тук, седни тук." "Да." То е щастливо. Това е природата. Просто трябва да търсиш къде трябва да се поклониш, това е всичко. Това е Кришна. Ти не можеш да спреш да се прекланяш, но ти трябва да видиш къде трябва да се преклониш. Това е всичко. Ако изкуствено си мислиш, че "Аз няма да се прекланям пред никого. Аз съм независим." тогава ще страдаш. Просто трябва да търсиш правилното място, където трябва да се поклониш. Това е всичко. Добре. Възпявайте.