BG/Prabhupada 0312 - Човекът е мислещо животно

Revision as of 13:28, 30 September 2018 by Vanibot (talk | contribs) (Vanibot #0023: VideoLocalizer - changed YouTube player to show hard-coded subtitles version)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)


Morning Walk -- April 1, 1975, Mayapur

Прабхупада: Сега, поне за мен, движението за Кришна съзнание повече не е теоретично. То е практично. Аз мога да разреша всички проблеми.

Пушта Кришна: Хората не искат да приемат никакви отречения обаче.

Прабхупада: Хм?

Пушта Кришна: Хората няма да приемат никакви отречения.

Прабхупада: Тогава трябва да страдате поради болестта. Ако сте болен, трябва да се подложите на... Какво е това отречение? Къде е отречението?

Пушта Кришна: Ако не приемат лекарството не могат да се излекуват.

Прабхупада: Тогава ще се наложи да страдат. Един болен човек, който отказва да приеме лекарство, тогава къде е ....? Той трябва да страда. Къде е лекът?

Панчадравида: Те казват, че ние сме тези, които са болни.

Прабхупада: А?

Панчадравида: Те казват, че ние сме болните. Те твърдят, че всички ние сме болни, а не те.

Прабхупада: Да. Лишеният от слух смята всички други за глухи. (смях) Това означава, че те дори не са човешки същества. А животни. Те не проявяват здравомислие: "Без значение дали ние сме болни или вие, нека седнем и поговорим." За това те също не са готови. Тогава? Какво можем да направим с животни?

Панчадравида: Те казват, че сме старомодни. Те повече не искат да се занимават с нас.

Прабхупада: Тогава защо се занимавате с проблемите? Защо ви засягат проблемите на обществото? Засяга ви, но не можете да намерите разрешение. Навсякъде по света, вестникът е пълен, само шумотевица.

Вишнуджана: Шрила Прабхупада, можеш ли да ги направиш по-разумни? Ако са неразумни, има ли някакъв начин да ги направим...

Прабхупада: Те са разсъдливи. Човекът, всяко човешко същество, е разумно. Казано е: "Човекът е мислещо животно." Така че, когато разумността отсъства, това означава, че те все още са животни.

Панчадравида: Е, какво може да се направи с животни?

Прабхупада: Това е... Това е много проста истина. Аз съм тялото си. И търся щастие. И защо търся щастие? Ако просто обсъждате това, ще установите, че хората са разсъдливи. Защо гоня щастието? Какъв е отговорът? Това е факт. Всеки търси щастие. Защо търсим щастие? Какъв е отговорът?

Панчадравида: Понеже всеки е нещастен и не им харесва.

Прабхупада: Това обяснение е по обратния начин.

Киртананда: Защото аз съм щастлив по природа.

Прабхупада: Да. По природа съм щастлив. И кой е щастлив, тялото или душата?

Пушта Кришна: Не, душата.

Прабхупада: Кой желае щастие? Искам да предпазвам тялото си - защо? Защото съм в него. И ако напусна тялото, кой ще се интересува дали то е щастливо? Тази обичайна причина, те са без здрав разум. Защо преследвам щастието? Обличам тялото си, за да не бъде подложено на студа. Тогава защо се стремя да предпазя тялото си от студа и горещината? Защото аз съм в него. Ако го напусна, тогава и преследването на щастие ще изчезне. Дали ще го захвърлите на улицата, или ще е изложено на голям студ или горещина, вече няма значение. Тогава кой търси щастие? Те не знаят това. За кого сте толкова заети с намирането на щастие? Те не знаят това. Точно както котките и кучетата.

Пушта Кришна: Но те смятат, че нямат време, за да повтарят святото име.

Прабхупада: Мм?

Пушта Кришна: Тяхната философия е че, за да бъдат щастливи, трябва да работят по цял ден.

Прабхупада: Хм. Това е вашата философия. Вие сте негодници, но ние не работим. Защо не видите нашия пример? Ние просто живеем щастливо.