BG/Prabhupada 0369 - Моите ученици са частици от мен: Difference between revisions

Latest revision as of 13:38, 30 September 2018

Предишна страница - видео 0368

Следваща страница - видео 0370

Room Conversation with Life Member, Mr. Malhotra -- December 22, 1976, Poona

Г-н Малхотра: Как е възможно толкова много мъдреци в миналото да се провъзгласят за ахам брахмасми?

Прабхупада: (Хинди). Ти си Брахман. Понеже си неотделима частица от Парабрахман. Вече ви казах, че... Голямата буца злато и малката частичка са все злато. Подобно на това, Бхагаван е Парабрахман и ние сме частици от Него. Следователно аз съм Брахман. Но не съм Парабрахман. Кришна е приет за Парабрахман от Арджуна: парам брахма парма дхама павитрам парамам бхаван (БГ 10.12). Парабрахман. И така, думата парам е използвана, Параматма, Парабрахман, Парамешвара. Защо? Това е разликата. Единият е върховен, а другият подчинен. Подчинен Брахман. Без съмнение, вие сте Брахман. Но не сте Парабрахман. Ако сте Парабрахман, тогава защо практикувате садхана, за да станете Парабрахман? Защо? Ако сте Парабрахман, винаги си оставате Парабрахман. Защо сте пропаднали до състоянието да се налага да извършвате садхана, за да станете Парабрахман? Това е глупост. Вие не сте Парабрахман. Вие сте Брахман. Вие сте злато, но малка частичка от него. Не може да заявите: "Аз съм златна мина." Не може да го направите. Парам брахма парам дхама павитрам парамам бхаван (БГ 10.12).

Гопала Кришна: Той проверява дали е време да тръгваме. И ти ли ще дойдеш с нас? Много добре.

Прабхупада: Вземете малко вода. Моите ученици са частици от мен. Цялата ни мисия напредва с тяхното сътрудничество. Но, ако той каже, че съм равнопоставен на моя Гуру Махараджа, тогава това е оскърбление.

Г-н Малхотра: Понякога гуру желае ученикът му да се издигне над него.

Прабхупада: Това означава, че той е на по-ниско ниво. Най-напред трябва да приемете това.

Г-н Малхотра: Както всеки баща вижда децата си да израстват.

Прабхупада: Да, и все пак бащата си остава баща, а детето не може да стане бащата.

Г-н Малхотра: Бащата си остава баща, но той чувства, че то ще се развива...

Прабхупада: Не, не. Бащата може да желае да види, че синът му няма да му отстъпва по качества, но все пак бащата си е баща, а детето - дете. Това е неизменно. Подобно на това, една частица от Бога може да е много могъща, но това не означава, че е станала Бог.

Г-н Малхотра: В другите традиции, гуру има ученик, после ученикът става гуру и отново има ученик. Гуру могат да се сменят.

Прабхупада: Те не могат да се сменят. Ако има смяна на гуру, ученикът действа, но той никога няма да каже, че е станал равнопоставен или едно с гуру. Не е така.

Г-н Малхотра: Мисля си, Свамиджи, че твоят Гуру Махараджа проповядва чрез теб, а ти проповядваш чрез тях. Прабхупада: Да. Г-н Малхотра: Ученикът е гуру чрез своите ученици.

Прабхупада: Това е така. Евам парампара праптам (БГ 4.2). Но той не е станал.... Той може да бъде представител на гуру, представител на Бога, но това не означава, че е станал Бог.

Г-н Малхотра: Но той става гуру с учениците си.

Прабхупада: Това е така.

Г-н Малхотра: Никога не е равнопоставен на неговия гуру.

Прабхупада: Не е равнопоставен, а е представител. Не е равнопоставен. Изпращам един представител на този човек и той може да е много опитен, да върши много добра работа, но въпреки това не може да е равнопоставен на мен. Той действа като мой представител, това е друго нещо. Но не е така, че той е станал първоначалният собственик.

Г-н Малхотра: Но твоите ученици са те приели за гуру.

Прабхупада: Но те никога няма да кажат, че са ми равни. "Напреднах достатъчно, за да си бъда гуру." Никога няма да го кажат. Точно както това момче, което отдава почитания. Той може да е по-опитен в проповядването от мен, но знае: "Аз съм подчинен." Иначе защо ще отдава почитания? Той може да си мисли: "О, сега съм толкова учен. Толкова съм напреднал. Защо трябва да го приемам за по-висшестоящ?" Не. Това си продължава. Дори след моята кончина, след моето напускане, той ще отдава почитания пред снимката ми.

Г-н Малхотра: Но сред неговите ученици той ще бъде обожаван...

Прабхупада: Това е наред, но той си остава ученик на своя гуру. Той никога няма да каже: "Сега съм станал гуру и моят гуру не ме интересува повече." Никога няма да го каже. Точно както аз действам, но все още обожавам моя гуру. Винаги оставам подчинен на моя гуру. Въпреки че съм станал гуру, все още съм подчинен на моя гуру.

@@ Line 7: / Line 7: @@
 [[Category:BG-Quotes - in India, Poona]]
 <!-- END CATEGORY LIST -->
+<!-- BEGIN NAVIGATION BAR -- DO NOT EDIT OR REMOVE -->
+{{1080 videos navigation - All Languages|Bulgarian|BG/Prabhupada 0368 - Глупаво си мислите, че не сте вечни|0368|BG/Prabhupada 0370 - Що се отнася до мен, не си приписвам никаква заслуга|0370}}
+<!-- END NAVIGATION BAR -->
 <!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK-->
 <div class="center">
@@ Line 15: / Line 18: @@
 <!-- BEGIN VIDEO LINK -->
-{{youtube_right|GSiEoL9rbCQ|Моите ученици са частици от мен<br />- Prabhupāda 0369}}
+{{youtube_right|SWElniHkI0Q|Моите ученици са частици от мен<br />- Prabhupāda 0369}}
 <!-- END VIDEO LINK -->
 <!-- BEGIN AUDIO LINK -->
-<mp3player>http://vaniquotes.org/w/images/761222R1.POO_clip.mp3</mp3player>
+<mp3player>https://s3.amazonaws.com/vanipedia/clip/761222R1.POO_clip.mp3</mp3player>
 <!-- END AUDIO LINK -->
@@ Line 27: / Line 30: @@
 <!-- BEGIN TRANSLATED TEXT -->
-Г-н Малхотра: Как е възможно толкова много мъдреци в миналото да се провъзгласят за ахам брахмасми? Прабхупада: (Хинди). Ти си Брахман. Понеже си неотделима частица от Парабрахман. Вече ви казах, че... Голямата буца злато и малката частичка са все злато. Подобно на това, Бхагаван е Парабрахман и ние сме частици от Него. Следователно аз съм Брахман. Но не съм Парабрахман. Кришна е приет за Парабрахман от Арджуна: парам брахма парма дхама павитрам парамам бхаван ([[Vanisource:BG 10.12|БГ 10.12]]). Парабрахман. И така, думата парам е използвана, Параматма, Парабрахман, Парамешвара. Защо? Това е разликата. Единият е върховен, а другият подчинен. Подчинен Брахман. Без съмнение, вие сте Брахман. Но не сте Парабрахман. Ако сте Парабрахман, тогава защо практикувате садхана, за да станете Парабрахман? Защо? Ако сте Парабрахман, винаги си оставате Парабрахман. Защо сте пропаднали до състоянието да се налага да извършвате садхана, за да станете Парабрахман? Това е глупост. Вие не сте Парабрахман. Вие сте Брахман. Вие сте злато, но малка частичка от него. Не може да заявите "Аз съм златна мина." Не може да го направите. Парам брахма парам дхама павитрам парамам бхаван ([[Vanisource:BG 10.12|БГ 10.12]]). Гопала Кришна: Той проверява дали е време да тръгваме. И ти ли ще дойдеш с нас? Много добре. Прабхупада: Вземете малко вода. Моите ученици са частици от мен. Цялата ни мисия напредва с тяхното сътрудничество. Но, ако той каже, че съм равнопоставен на моя Гуру Махараджа, тогава това е оскърбление. Г-н Малхотра: Понякога гуруто желае ученикът му да се издигне над него. Прабхупада: Това означава, че той е на по-ниско ниво. Най-напред трябва да приемете това. Г-н Малхотра: Както всеки баща вижда децата си да израстват. Прабхупада: Да, и все пак бащата си остава баща, а детето не може да стане бащата. Г-н Малхотра: Бащата си остава баща, но той чувства, че то ще се развива... Прабхупада: Не, не. Бащата може да желае да види, че синът му няма да му отстъпва по качества, но все пак бащата си е баща, а детето - дете. Това е неизменно. Подобно на това, една частица от Бога може да е много могъща, но това не означава, че е станала Бог. Г-н Малхотра: В другите традиции, гуру има ученик, после ученикът става гуру и отново има ученик. Гурутата могат да се сменят. Прабхупада: Те не могат да се сменят. Ако има смяна на гуруто, ученикът действа, но той никога няма да каже, че е станал равнопоставен или едно с гуру. Не е така. Г-н Малхотра: Мисля си, Свамиджи, че твоят Гуру Махараджа проповядва чрез теб, а ти проповядваш чрез тях. Прабхупада: Да. Г-н Малхотра: Ученикът е гуру чрез своите ученици. Прабхупада: Това е така. Евам парампара праптам ([[Vanisource:BG 4.2|БГ 4.2]]). Но той не е станал.... Той може да бъде представител на гуру, представител на Бога, но това не означава, че е станал Бог. Г-н Малхотра: Но той става гуру с учениците си. Прабхупада: Това е така. Г-н Малхотра: Никога не е равнопоставен на неговия гуру. Прабхупада: Не е равнопоставен, а е представител. Не е равнопоставен. Изпращам един представител на този човек и той може да е много опитен, да върши много добра работа, но въпреки това не може да е равнопоставен на мен. Той действа като мой представител, това е друго нещо. Но не е така, че той е станал първоначалният собственик. Г-н Малхотра: Но твоите ученици са те приели за гуру. Прабхупада: Но те никога няма да кажат, че са ми равни. "Напреднах достатъчно, за да си бъда гуру." Никога няма да го кажат. Точно както това момче, което отдава почитания. Той може да е по-опитен в проповядването от мен, но знае "Аз съм подчинен." Иначе защо ще отдава почитания? Той може да си мисли "О, сега съм толкова учен. Толкова съм напреднал. Защо трябва да го приемам за по-висшестоящ?" Не. Това си продължава. Дори след моята кончина, след моето напускане, той ще отдава почитания пред снимката ми. Г-н Малхотра: Но сред неговите ученици той ще бъде обожаван... Прабхупада: Това е наред, но той си остава ученик на своя гуру. Той никога няма да каже "Сега съм станал гуру и моят гуру не ме интересува повече." Никога няма да го каже. Точно както аз действам, но все още обожавам моя гуру. Винаги оставам подчинен на моя гуру. Въпреки че съм станал гуру, все още съм подчинен на моя гуру.
+Г-н Малхотра: Как е възможно толкова много мъдреци в миналото да се провъзгласят за ахам брахмасми?
+Прабхупада: (Хинди). Ти си Брахман. Понеже си неотделима частица от Парабрахман. Вече ви казах, че... Голямата буца злато и малката частичка са все злато. Подобно на това, Бхагаван е Парабрахман и ние сме частици от Него. Следователно аз съм Брахман. Но не съм Парабрахман. Кришна е приет за Парабрахман от Арджуна: парам брахма парма дхама павитрам парамам бхаван ([[Vanisource:BG 10.12-13 (1972)|БГ 10.12]]). Парабрахман. И така, думата парам е използвана, Параматма, Парабрахман, Парамешвара. Защо? Това е разликата. Единият е върховен, а другият подчинен. Подчинен Брахман. Без съмнение, вие сте Брахман. Но не сте Парабрахман. Ако сте Парабрахман, тогава защо практикувате садхана, за да станете Парабрахман? Защо? Ако сте Парабрахман, винаги си оставате Парабрахман. Защо сте пропаднали до състоянието да се налага да извършвате садхана, за да станете Парабрахман? Това е глупост. Вие не сте Парабрахман. Вие сте Брахман. Вие сте злато, но малка частичка от него. Не може да заявите: "Аз съм златна мина." Не може да го направите. Парам брахма парам дхама павитрам парамам бхаван ([[Vanisource:BG 10.12-13 (1972)|БГ 10.12]]).
+Гопала Кришна: Той проверява дали е време да тръгваме. И ти ли ще дойдеш с нас? Много добре.
+Прабхупада: Вземете малко вода. Моите ученици са частици от мен. Цялата ни мисия напредва с тяхното сътрудничество. Но, ако той каже, че съм равнопоставен на моя Гуру Махараджа, тогава това е оскърбление.
+Г-н Малхотра: Понякога гуру желае ученикът му да се издигне над него.
+Прабхупада: Това означава, че той е на по-ниско ниво. Най-напред трябва да приемете това.
+Г-н Малхотра: Както всеки баща вижда децата си да израстват.
+Прабхупада: Да, и все пак бащата си остава баща, а детето не може да стане бащата.
+Г-н Малхотра: Бащата си остава баща, но той чувства, че то ще се развива...
+Прабхупада: Не, не. Бащата може да желае да види, че синът му няма да му отстъпва по качества, но все пак бащата си е баща, а детето - дете. Това е неизменно. Подобно на това, една частица от Бога може да е много могъща, но това не означава, че е станала Бог.
+Г-н Малхотра: В другите традиции, гуру има ученик, после ученикът става гуру и отново има ученик. Гуру могат да се сменят.
+Прабхупада: Те не могат да се сменят. Ако има смяна на гуру, ученикът действа, но той никога няма да каже, че е станал равнопоставен или едно с гуру. Не е така.
+Г-н Малхотра: Мисля си, Свамиджи, че твоят Гуру Махараджа проповядва чрез теб, а ти проповядваш чрез тях. Прабхупада: Да. Г-н Малхотра: Ученикът е гуру чрез своите ученици.
+Прабхупада: Това е така. Евам парампара праптам ([[Vanisource:BG 4.2 (1972)|БГ 4.2]]). Но той не е станал.... Той може да бъде представител на гуру, представител на Бога, но това не означава, че е станал Бог.
+Г-н Малхотра: Но той става гуру с учениците си.
+Прабхупада: Това е така.
+Г-н Малхотра: Никога не е равнопоставен на неговия гуру.
+Прабхупада: Не е равнопоставен, а е представител. Не е равнопоставен. Изпращам един представител на този човек и той може да е много опитен, да върши много добра работа, но въпреки това не може да е равнопоставен на мен. Той действа като мой представител, това е друго нещо. Но не е така, че той е станал първоначалният собственик.
+Г-н Малхотра: Но твоите ученици са те приели за гуру.
+Прабхупада: Но те никога няма да кажат, че са ми равни. "Напреднах достатъчно, за да си бъда гуру." Никога няма да го кажат. Точно както това момче, което отдава почитания. Той може да е по-опитен в проповядването от мен, но знае: "Аз съм подчинен." Иначе защо ще отдава почитания? Той може да си мисли: "О, сега съм толкова учен. Толкова съм напреднал. Защо трябва да го приемам за по-висшестоящ?" Не. Това си продължава. Дори след моята кончина, след моето напускане, той ще отдава почитания пред снимката ми.
+Г-н Малхотра: Но сред неговите ученици той ще бъде обожаван...
+Прабхупада: Това е наред, но той си остава ученик на своя гуру. Той никога няма да каже: "Сега съм станал гуру и моят гуру не ме интересува повече." Никога няма да го каже. Точно както аз действам, но все още обожавам моя гуру. Винаги оставам подчинен на моя гуру. Въпреки че съм станал гуру, все още съм подчинен на моя гуру.
 <!-- END TRANSLATED TEXT -->