BG/Prabhupada 0475 - Тръпки ни побиват като чуем, че трябва да станем слуги на Бога: Difference between revisions

Latest revision as of 13:55, 30 September 2018

Предишна страница - видео 0474

Следваща страница - видео 0476

Lecture -- Seattle, October 7, 1968

Не можем да станем Върховния. Поне в авторитетната ведическа литература не откриваме, че живото същество може да стане могъщо като Бога. Не. Това не е възможно. Бог е велик. Той винаги е велик. Дори да сте избавени от лапите на материята, Той пак е велик. Това е... Затова е този стих, говиндам ади-пурушам там ахам бхаджани. Нашата вечна връзка с Бога е да Го обожаваме, да Му служим. Това служене е много приятно. Не си мислете... Като говорим за служене, някой може да си помисли: "О, ние страдаме тук като извършваме служене." Както онази вечер един младеж запита: "Защо трябва да се покланяме?" Не зная дали той присъства тук. Да се поклониш, отдавайки се на някого, не е нещо лошо, ала понеже ние сме в различна ситуация, отдавайки се на друг, това е много неудобно. Както никой не иска да е зависим от друга нация, никой не иска да е зависим от друг народ. Всеки иска да е независим, защото този материален свят е изкривено отражение на духовния свят. Но в духовния свят колкото повече се отдаваш, колкото повече си слуга, толкова си по-щастлив. Щастлив си. Ала ние нямаме подобно разбиране в настоящия момент. Нямаме духовна идея, нямаме духовна реализация, затова ни побиват тръпки като чуем, че трябва да станем слуги на Бога. Но не става въпрос за потръпване. Много е приятно да станеш слуга на Бога. Виждате толкова много реформатори, те идват да служат на мисията на Бог, и въпреки това ги почитат. Така че да станеш слуга на Бога, служител на Бога, не е нещо незначително. То е най-важното нещо. Говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами. Но недейте да го приемате. Най-напред се опитайте да го разберете.

Затова "Веданта Сутра" казва: атхато брахма джигяса. Опитайте се да разберете какво е Брахман. (микрофонът издава звук) Защо е този звук? Опитайте се да разберете какво е Брахман и се опитайте да разберете своята връзка. И тогава, когато действително се отдадете, ще почувствате своя вечен, блажен живот, изпълнен със знание. Това е много добре обяснено в "Ученията на Бог Чайтаня". И в "Бхагавад Гита" присъства същото учение, но...

Ние вече имаме две публикувани книги, едната е "Бхагавад Гита такава, каквато е", другата книга е "Учението на Бог Чайтаня". "Бхагавад Гита" учи на процеса на отдаването. Сарва-дхарман паритяджя мам екам шаранам враджа (БГ 18.66) "Отдай Ми се," казва Бог. А учението на Бога, учението на Чайтаня Махапрабху, е как да осъществим отдаването. Понеже сме привикнали в настоящия си обусловен живот да се бунтуваме срещу отдаването. Има толкова много партии, толкова много "изми" и основният принцип е "Защо да се отдавам?" Това е главната болест. Каквато и политическа партия да съществува, както Комунистическата партия... техният бунт е срещу превъзхождащата власт на капиталистите. "Откъде накъде трябва да..." Навсякъде едно и също нещо: "Откъде накъде трябва да се отдам?" Но ние трябва да се отдадем. Такава е нашата органически присъща позиция. Ако не се отдам на някоя определена личност или на някое определено правителство, или на определена общност, или общество или на каквото и да е, в крайна сметка пак съм отдаден. Отдаден съм на законите на природата. Не съществува независимост. Налага се да се отдам. Когато ме призоват жестоките ръце на смъртта, аз незабавно трябва да се отдам. Толкова много неща.

Затова трябва да разберем... Това е брахма-джигяса, "Защо съществува процесът на отдаване?" Ако не ми харесва да се отдам, тогава съм принуден да се отдам. Същото е и в държавата, ако не искам да се покорявам на законите на държавата, държавата ме принуждава да се предам чрез полицията, чрез армията, чрез толкова много неща. По същия начин, не искам да умра, но смъртта ме принуждава да се предам. Не искам да стана старец, но природата ме принуждава да остарея. Не искам никакви болести, но природата ме кара да приема някаква болест. Така че този процес на отдаване съществува. Сега трябва да разберем защо е така. Това означава, че органически присъщата ми позиция е да се отдам, ала проблемът понастоящем е, че се отдавам на погрешна личност. Когато разбера: аз трябва да се отдам на Върховния Бог, тогава изначалната ми позиция е съживена. В това е моята свобода.

@@ Line 7: / Line 7: @@
 [[Category:BG-Quotes - in USA, Seattle]]
 <!-- END CATEGORY LIST -->
+<!-- BEGIN NAVIGATION BAR -- DO NOT EDIT OR REMOVE -->
+{{1080 videos navigation - All Languages|Bulgarian|BG/Prabhupada 0474 - Арийци означава такива, които са напреднали|0474|BG/Prabhupada 0476 - Зависимостта не е нещо лошо, ако е на правилното място|0476}}
+<!-- END NAVIGATION BAR -->
 <!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK-->
 <div class="center">
@@ Line 15: / Line 18: @@
 <!-- BEGIN VIDEO LINK -->
-{{youtube_right|6WvBSwM6_A4|Тръпки ни побиват като чуем, че трябва да станем слуги на Бога<br />- Prabhupāda 0475}}
+{{youtube_right|9JUCHkwwlMM|Тръпки ни побиват като чуем, че трябва да станем слуги на Бога<br />- Prabhupāda 0475}}
 <!-- END VIDEO LINK -->
 <!-- BEGIN AUDIO LINK -->
-<mp3player>http://vaniquotes.org/w/images/681007LE.SEA_clip4.mp3</mp3player>
+<mp3player>https://s3.amazonaws.com/vanipedia/clip/681007LE.SEA_clip4.mp3</mp3player>
 <!-- END AUDIO LINK -->
@@ Line 27: / Line 30: @@
 <!-- BEGIN TRANSLATED TEXT -->
-Не можем да станем Върховния. Поне в авторитетната ведическа литература не откриваме, че живото същество може да стане могъщо като Бога. Не. Това не е възможно. Бог е велик. Той винаги е велик. Дори да сте избавени от лапите на материята, Той пак е велик. Това е... Затова е този стих, говиндам ади-пурушам там ахам бхаджани. Нашата вечна връзка с Бога е да Го обожаваме, да Му служим. Това служене е много приятно. Не си мислете... Като говорим за служене, някой може да си помисли: "О, ние страдаме тук като извършваме служене." Както онази вечер един младеж запита: "Защо трябва да се покланяме?" Не зная дали той присъства тук. Да се поклониш, отдавайки се на някого, не е нещо лошо, ала понеже ние сме в различна ситуация, отдавайки се на друг, това е много неудобно. Както никой не иска да е зависим от друга нация, никой не иска да е зависим от друг народ. Всеки иска да е независим, защото този материален свят е изкривено отражение на духовния свят. Но в духовния свят колкото повече се отдаваш, колкото повече си слуга, толкова си по-щастлив. Щастлив си. Ала ние нямаме подобно разбиране в настоящия момент. Нямаме духовна идея, нямаме духовна реализация, затова ни побиват тръпки като чуем, че трябва да станем слуги на Бога. Но не става въпрос за потръпване. Много е приятно да станеш слуга на Бога. Виждате толкова много реформатори, те идват да служат на мисията на Бог, и въпреки това ги почитат. Така че да станеш слуга на Бога, служител на Бога, не е нещо незначително. То е най-важното нещо. Говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами. Но недейте да го приемате. Най-напред се опитайте да го разберете. Затова Веданта Сутра казва: атхато брахма джигяса. Опитайте се да разберете какво е Брахман. (микрофонът издава звук) Защо е този звук? Опитайте се да разберете какво е Брахман и се опитайте да разберете своята връзка. И тогава, когато действително се отдадете, ще почувствате своя вечен, блажен живот, изпълнен със знание. Това е много добре обяснено в "Ученията на Бог Чайтаня". И в "Бхагавад Гита" присъства същото учение, но... Ние вече имаме две публикувани книги, едната е "Бхагавад Гита такава, каквато е", другата книга е "Учението на Бог Чайтаня". "Бхагавад Гита" учи на процеса на отдаването. Сарва-дхарман паритяджя мам екам шаранам враджа ([[Vanisource:BG 18.66|БГ 18.66]]) "Отдай Ми се," казва Бог. А учението на Бога, учението на Чайтаня Махапрабху, е как да осъществим отдаването. Понеже сме привикнали в настоящия си обусловен живот да се бунтуваме срещу отдаването. Има толкова много партии, толкова много "изми" и основният принцип е "Защо да се отдавам?" Това е главната болест. Каквато и политическа партия да съществува, както Комунистическата партия... техният бунт е срещу превъзхождащата власт на капиталистите. "Откъде накъде трябва да..." Навсякъде едно и също нещо: "Откъде накъде трябва да се отдам?" Но ние трябва да се отдадем. Такава е нашата органически присъща позиция. Ако не се отдам на някоя определена личност или на някое определено правителство, или на определена общност, или общество или на каквото и да е, в крайна сметка пак съм отдаден. Отдаден съм на законите на природата. Не съществува независимост. Налага се да се отдам. Когато ме призоват жестоките ръце на смъртта, аз незабавно трябва да се отдам. Толкова много неща. Затова трябва да разберем... Това е брахма-джигяса, "Защо съществува процесът на отдаване?" Ако не ми харесва да се отдам, тогава съм принуден да се отдам. Същото е и в държавата, ако не искам да се покорявам на законите на държавата, държавата ме принуждава да се предам чрез полицията, чрез армията, чрез толкова много неща. По същия начин, не искам да умра, но смъртта ме принуждава да се предам. Не искам да стана старец, но природата ме принуждава да остарея. Не искам никакви болести, но природата ме кара да приема някаква болест. Така че този процес на отдаване съществува. Сега трябва да разберем защо е така. Това означава, че органически присъщата ми позиция е да се отдам, ала проблемът понастоящем е, че се отдавам на погрешна личност. Когато разбера: аз трябва да се отдам на Върховния Бог, тогава изначалната ми позиция е съживена. В това е моята свобода.
+Не можем да станем Върховния. Поне в авторитетната ведическа литература не откриваме, че живото същество може да стане могъщо като Бога. Не. Това не е възможно. Бог е велик. Той винаги е велик. Дори да сте избавени от лапите на материята, Той пак е велик. Това е... Затова е този стих, говиндам ади-пурушам там ахам бхаджани. Нашата вечна връзка с Бога е да Го обожаваме, да Му служим. Това служене е много приятно. Не си мислете... Като говорим за служене, някой може да си помисли: "О, ние страдаме тук като извършваме служене." Както онази вечер един младеж запита: "Защо трябва да се покланяме?" Не зная дали той присъства тук. Да се поклониш, отдавайки се на някого, не е нещо лошо, ала понеже ние сме в различна ситуация, отдавайки се на друг, това е много неудобно. Както никой не иска да е зависим от друга нация, никой не иска да е зависим от друг народ. Всеки иска да е независим, защото този материален свят е изкривено отражение на духовния свят. Но в духовния свят колкото повече се отдаваш, колкото повече си слуга, толкова си по-щастлив. Щастлив си. Ала ние нямаме подобно разбиране в настоящия момент. Нямаме духовна идея, нямаме духовна реализация, затова ни побиват тръпки като чуем, че трябва да станем слуги на Бога. Но не става въпрос за потръпване. Много е приятно да станеш слуга на Бога. Виждате толкова много реформатори, те идват да служат на мисията на Бог, и въпреки това ги почитат. Така че да станеш слуга на Бога, служител на Бога, не е нещо незначително. То е най-важното нещо. Говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами. Но недейте да го приемате. Най-напред се опитайте да го разберете.
+Затова "Веданта Сутра" казва: атхато брахма джигяса. Опитайте се да разберете какво е Брахман. (микрофонът издава звук) Защо е този звук? Опитайте се да разберете какво е Брахман и се опитайте да разберете своята връзка. И тогава, когато действително се отдадете, ще почувствате своя вечен, блажен живот, изпълнен със знание. Това е много добре обяснено в "Ученията на Бог Чайтаня". И в "Бхагавад Гита" присъства същото учение, но...
+Ние вече имаме две публикувани книги, едната е "Бхагавад Гита такава, каквато е", другата книга е "Учението на Бог Чайтаня". "Бхагавад Гита" учи на процеса на отдаването. Сарва-дхарман паритяджя мам екам шаранам враджа ([[Vanisource:BG 18.66 (1972)|БГ 18.66]]) "Отдай Ми се," казва Бог. А учението на Бога, учението на Чайтаня Махапрабху, е как да осъществим отдаването. Понеже сме привикнали в настоящия си обусловен живот да се бунтуваме срещу отдаването. Има толкова много партии, толкова много "изми" и основният принцип е "Защо да се отдавам?" Това е главната болест. Каквато и политическа партия да съществува, както Комунистическата партия... техният бунт е срещу превъзхождащата власт на капиталистите. "Откъде накъде трябва да..." Навсякъде едно и също нещо: "Откъде накъде трябва да се отдам?" Но ние трябва да се отдадем. Такава е нашата органически присъща позиция. Ако не се отдам на някоя определена личност или на някое определено правителство, или на определена общност, или общество или на каквото и да е, в крайна сметка пак съм отдаден. Отдаден съм на законите на природата. Не съществува независимост. Налага се да се отдам. Когато ме призоват жестоките ръце на смъртта, аз незабавно трябва да се отдам. Толкова много неща.
+Затова трябва да разберем... Това е брахма-джигяса, "Защо съществува процесът на отдаване?" Ако не ми харесва да се отдам, тогава съм принуден да се отдам. Същото е и в държавата, ако не искам да се покорявам на законите на държавата, държавата ме принуждава да се предам чрез полицията, чрез армията, чрез толкова много неща. По същия начин, не искам да умра, но смъртта ме принуждава да се предам. Не искам да стана старец, но природата ме принуждава да остарея. Не искам никакви болести, но природата ме кара да приема някаква болест. Така че този процес на отдаване съществува. Сега трябва да разберем защо е така. Това означава, че органически присъщата ми позиция е да се отдам, ала проблемът понастоящем е, че се отдавам на погрешна личност. Когато разбера: аз трябва да се отдам на Върховния Бог, тогава изначалната ми позиция е съживена. В това е моята свобода.
 <!-- END TRANSLATED TEXT -->