BG/Prabhupada 0611 - Ако изгубите духа на служене, този храм ще се сгромоляса: Difference between revisions

(Created page with "<!-- BEGIN CATEGORY LIST --> Category:1080 Bulgarian Pages with Videos Category:Prabhupada 0611 - in all Languages Category:BG-Quotes - 1976 Category:BG-Quotes -...")
 
(Vanibot #0023: VideoLocalizer - changed YouTube player to show hard-coded subtitles version)
 
Line 7: Line 7:
[[Category:BG-Quotes - in India, Vrndavana]]
[[Category:BG-Quotes - in India, Vrndavana]]
<!-- END CATEGORY LIST -->
<!-- END CATEGORY LIST -->
<!-- BEGIN NAVIGATION BAR -- DO NOT EDIT OR REMOVE -->
{{1080 videos navigation - All Languages|Bulgarian|BG/Prabhupada 0610 - Докато някой не приеме институцията на варна и ашрама, той не е човешко същество|0610|BG/Prabhupada 0612 - Всеки, който повтаря Харе Кришна, джихвагре, с езика си, е славен|0612}}
<!-- END NAVIGATION BAR -->
<!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK-->
<!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK-->
<div class="center">
<div class="center">
Line 15: Line 18:


<!-- BEGIN VIDEO LINK -->
<!-- BEGIN VIDEO LINK -->
{{youtube_right|NZSjcq0LLNc|Ако изгубите духа на служене, този храм ще се сгромоляса - Prabhupāda 0611}}
{{youtube_right|HAp5cZ2nLYM|Ако изгубите духа на служене, този храм ще се сгромоляса <br />- Prabhupāda 0611}}
<!-- END VIDEO LINK -->
<!-- END VIDEO LINK -->


<!-- BEGIN AUDIO LINK (from English page -->
<!-- BEGIN AUDIO LINK (from English page -->
<mp3player>http://vaniquotes.org/w/images/760924SB-VRNDAVAN_clip.mp3</mp3player>
<mp3player>https://s3.amazonaws.com/vanipedia/clip/760924SB-VRNDAVAN_clip.mp3</mp3player>
<!-- END AUDIO LINK -->
<!-- END AUDIO LINK -->


Line 27: Line 30:


<!-- BEGIN TRANSLATED TEXT (from DotSub) -->
<!-- BEGIN TRANSLATED TEXT (from DotSub) -->
Така поне ние индийците, ние така сме обучени. Не само обучени, ние сме родени преданоотдадени. Всеки, който е роден в Индия, това е специално улеснение. В предишното си раждане, те са извършили много отречения, много отречения. Дори полубоговете, те желаят също да се родят в Индия, за да получат тази възможност. И така Индия...Не мислете...Индия означава тази планета, Бхаратаварша. Има добра възможност. Затова не трябва да мислим - Ако си мислим, че "Това е каменна статуя," тогава няма да продължи много дни. Няма да... Галаграха. Няма да има повече виграха, а галаграха. Да речем, че съм основал този храм. Сега, под мое ръководство, моите ученици обожават виграха. Виграха означава формата на Бога, рупа. Но ако не се следват регулиращите принципи, тогава след смъртта ми ще бъде галаграха, един товар, "О, нашият негодник Гуру Махараджа основа този храм и ние трябва да обожаваме, да ставаме рано сутрин, всичко това е толкова неприятно." Това ще бъде... Това се нарича галаграха, товар, "Той ни остави товар." Това е рискът. Тогава този толкова голям храм ще бъде неправилно управляван и ще открите, че "Това се разпада" и "Това е нечисто," и няма грижа. Това ще бъде нашето... Това се нарича галаграха: "Негодникът ни остави товар." Така че е много трудно. Ако загубим..., ако загубим това чувство, че "Кришна е тук. Имам шанс да Му служа..." Сакшад-дхаритвена самаста-шастраих... Не този. Шри-виграхарадхана-нитя-нана-шрингара-тан-мандира-марджанадау. Веднага щом... Затова сме толкова нащрек. "Защо не направи това? Защо не правиш това? Защо...?" Веднага щом бъде загубено чувството на предано служене, този храм ще се превърне в товар. Това е начинът. Ще бъде такъв голям храм; да се управлява ще бъде голям товар. И така те чувстват товар. Затова те нямат нищо против ако някъде се разпадне понякога. "Добре, нека, каквито пари сме събрали, нека се нахраним най-напред." Това е положението. Виграха и галаграха. Трябва да разберете. Ако забравим, че "Тук Кришна лично присъства. Трябва да Го посрещнем много хубаво. Трябва да Му дадем хубава храна, хубава дреха, хубава..." Тогава е служене. И веднага щом дойде чувството, че "Това е каменен идол" - те казват понякога "идолопоклонничество" - "и на нас ни е казано да Го обличаме, да Му даваме..., колко досадно." Тогава край. Свършено е. Това става навсякъде. Видях в Назик в много, много големи храмове няма пуджари, и кучетата изхвърлят изпражнения. Не само сградите се разпадат. В западните страни също църквите са затворени. Големи, големи църкви, в Лондон видях, много големи, големи църкви, но са затворени. Когато има среща в неделя, домакина, двама, трима мъже и една старица, те идват. Никой не идва. И ние купуваме. Купили сме няколко църкви. Понеже сега са безполезни. Безполезни са. В нашия Лос Анджелис сме купили и няколко други. В Торонто, наскоро я купихме. Големи, големи църкви. Но те не искат да ни продадат. В една църква свещеникът каза, че "Аз ще запаля тази църква, но няма да я дам на Бхактиведанта Свами." (смях) Подобен беше случаят с църквата в Торонто. И в Мелбърн, условието при закупуването беше, вие да разглобите сградата на църквата. Ние казахме, "Защо?" Те казаха, "Използвате я като храм сега, тогава няма да ви я дадем." Те отказаха. Знаехте ли това? Така че на тях не им харесва това "Това движение за Кришна съзнание ще изкупи църквите ни и ще постави Божества на Радха и Кришна." На тях не им харесва това. Но това не продължава. Така че не само църквите в западните страни; тук също. Веднага щом загубите духа на служене, този храм ще стане голям провал, това е всичко. Няма да има повече храм. Така че ние трябва да поддържаме този дух на служене. Затова сме толкова придирчиви - "Защо няма свежи цветя?" Ако си мислите, "Това е каменна статуя. Какъв значение има - свежи цветя или стари цветя? Трябва да дадем някакви цветя. Това е всичко." Но няма чувство, че "Това е Кришна. Ние трябва да дадем свежо цвете." Точно както аз съм жив човек, ако ми дадете свежо цвете и ако донесете някакъв боклук и ми го дадете, доволен ли ще бъда? Как мислите? Така това чувство се губи дори в началото, че "Аз ще удовлетворя тази статуя с някакво старо, изсъхнало цвете. Тя (статуята) няма да протестира." Да, Той ще протестира. Но с живота ви ще бъде свършено. Протестът ще дойде по този начин. Веднага щом загубите чувството, бхава, будха бхава-саманвитах ([[Vanisource:BG 10.8|БГ 10.8]])... Кой може да обожава Кришна? Когато има бхава, стхайи-бхава. Това е обсъдено в Бхакти Расамрита Синдху, какво е бхава. Но ако нямате никаква бхава, тогава вие сте на материална (неясно), каништха-адхикари. Просто шоу. Едно шоу не може да продължава много дни. Много скоро ще свърши.
Така поне ние индийците, ние така сме обучени. Не само обучени, ние сме родени преданоотдадени. Всеки, който е роден в Индия, това е специално улеснение. В предишното си раждане те са извършили много отречения, много отречения. Дори полубоговете, те желаят също да се родят в Индия, за да получат тази възможност. И така Индия... Не мислете... Индия означава тази планета, Бхаратаварша. Има добра възможност. Затова не трябва да мислим - ако си мислим, че "Това е каменна статуя," тогава няма да продължи много дни. Няма да... Галаграха. Няма да има повече виграха, а галаграха. Да речем, че съм основал този храм. Сега, под мое ръководство, моите ученици обожават виграха. Виграха означава формата на Бога, рупа. Но ако не се следват регулиращите принципи, тогава след смъртта ми ще бъде галаграха, един товар: "О, нашият негодник Гуру Махараджа основа този храм и ние трябва да обожаваме, да ставаме рано сутрин, всичко това е толкова неприятно." Това ще бъде... Това се нарича галаграха, товар: "Той ни остави товар." Това е рискът. Тогава този толкова голям храм ще бъде неправилно управляван и ще открите, че "Това се разпада" и "Това е нечисто," и няма грижа. Това ще бъде нашето... Това се нарича галаграха: "Негодникът ни остави товар."  
 
Така че е много трудно. Ако загубим..., ако загубим това чувство, че "Кришна е тук. Имам шанс да Му служа..." Сакшад-дхаритвена самаста-шастраих... Не този. Шри-виграхарадхана-нитя-нана-шрингара-тан-мандира-марджанадау. Веднага щом... Затова сме толкова нащрек. "Защо не направи това? Защо не правиш това? Защо...?" Веднага щом бъде загубено чувството на предано служене, този храм ще се превърне в товар. Това е начинът. Ще бъде такъв голям храм; да се управлява ще бъде голям товар. И така те чувстват товар. Затова те нямат нищо против ако някъде се разпадне понякога. "Добре, нека, каквито пари сме събрали, нека се нахраним най-напред." Това е положението. Виграха и галаграха. Трябва да разберете. Ако забравим, че "Тук Кришна лично присъства. Трябва да Го посрещнем много хубаво. Трябва да Му дадем хубава храна, хубава дреха, хубава..." Тогава е служене. И веднага щом дойде чувството, че "Това е каменен идол" - те казват понякога "идолопоклонничество" - "и на нас ни е казано да Го обличаме, да Му даваме..., колко досадно." Тогава край. Свършено е. Това става навсякъде. Видях в Назик в много, много големи храмове няма пуджари, и кучетата изхвърлят изпражнения. Не само сградите се разпадат. В западните страни също църквите са затворени. Големи, големи църкви, в Лондон видях, много големи, големи църкви, но са затворени. Когато има среща в неделя, домакинът, двама, трима мъже и една старица, те идват. Никой не идва. И ние купуваме. Купили сме няколко църкви. Понеже сега са безполезни. Безполезни са. В нашия Лос Анджелис сме купили и няколко други. В Торонто, наскоро я купихме. Големи, големи църкви. Но те не искат да ни продадат. В една църква свещеникът каза, че "Аз ще запаля тази църква, но няма да я дам на Бхактиведанта Свами." (смях) Подобен беше случаят с църквата в Торонто. И в Мелбърн, условието при закупуването беше, вие да разглобите сградата на църквата. Ние казахме: "Защо?" Те казаха, "Използвате я като храм сега, тогава няма да ви я дадем." Те отказаха. Знаехте ли това? Така че на тях не им харесва: "Това движение за Кришна съзнание ще изкупи църквите ни и ще постави Божества на Радха и Кришна." На тях не им харесва това. Но това не продължава.  
 
Така че не само църквите в западните страни; тук също. Веднага щом загубите духа на служене, този храм ще стане голям провал, това е всичко. Няма да има повече храм. Така че ние трябва да поддържаме този дух на служене. Затова сме толкова придирчиви - "Защо няма свежи цветя?" Ако си мислите: "Това е каменна статуя. Какво значение има - свежи цветя или стари цветя? Трябва да дадем някакви цветя. Това е всичко." Но няма чувство, че "Това е Кришна. Ние трябва да дадем свежо цвете." Точно както аз съм жив човек, ако ми дадете свежо цвете и ако донесете някакъв боклук и ми го дадете, доволен ли ще бъда? Как мислите? Така това чувство се губи дори в началото, че "Аз ще удовлетворя тази статуя с някакво старо, изсъхнало цвете. Тя (статуята) няма да протестира." Да, няма да протестира. Но с живота ви ще бъде свършено. Протестът ще дойде по този начин. Веднага щом загубите чувството, бхава, будха бхава-саманвитах ([[Vanisource:BG 10.8 (1972)|БГ 10.8]])... Кой може да обожава Кришна? Когато има бхава, стхайи-бхава. Това е обсъдено в "Бхакти Расамрита Синдху", какво е бхава. Но ако нямате никаква бхава, тогава вие сте на материална (неясно), каништха-адхикари. Просто шоу. Едно шоу не може да продължава много дни. Много скоро ще свърши.
<!-- END TRANSLATED TEXT -->
<!-- END TRANSLATED TEXT -->

Latest revision as of 14:18, 30 September 2018



Lecture on SB 1.7.27 -- Vrndavana, September 24, 1976

Така поне ние индийците, ние така сме обучени. Не само обучени, ние сме родени преданоотдадени. Всеки, който е роден в Индия, това е специално улеснение. В предишното си раждане те са извършили много отречения, много отречения. Дори полубоговете, те желаят също да се родят в Индия, за да получат тази възможност. И така Индия... Не мислете... Индия означава тази планета, Бхаратаварша. Има добра възможност. Затова не трябва да мислим - ако си мислим, че "Това е каменна статуя," тогава няма да продължи много дни. Няма да... Галаграха. Няма да има повече виграха, а галаграха. Да речем, че съм основал този храм. Сега, под мое ръководство, моите ученици обожават виграха. Виграха означава формата на Бога, рупа. Но ако не се следват регулиращите принципи, тогава след смъртта ми ще бъде галаграха, един товар: "О, нашият негодник Гуру Махараджа основа този храм и ние трябва да обожаваме, да ставаме рано сутрин, всичко това е толкова неприятно." Това ще бъде... Това се нарича галаграха, товар: "Той ни остави товар." Това е рискът. Тогава този толкова голям храм ще бъде неправилно управляван и ще открите, че "Това се разпада" и "Това е нечисто," и няма грижа. Това ще бъде нашето... Това се нарича галаграха: "Негодникът ни остави товар."

Така че е много трудно. Ако загубим..., ако загубим това чувство, че "Кришна е тук. Имам шанс да Му служа..." Сакшад-дхаритвена самаста-шастраих... Не този. Шри-виграхарадхана-нитя-нана-шрингара-тан-мандира-марджанадау. Веднага щом... Затова сме толкова нащрек. "Защо не направи това? Защо не правиш това? Защо...?" Веднага щом бъде загубено чувството на предано служене, този храм ще се превърне в товар. Това е начинът. Ще бъде такъв голям храм; да се управлява ще бъде голям товар. И така те чувстват товар. Затова те нямат нищо против ако някъде се разпадне понякога. "Добре, нека, каквито пари сме събрали, нека се нахраним най-напред." Това е положението. Виграха и галаграха. Трябва да разберете. Ако забравим, че "Тук Кришна лично присъства. Трябва да Го посрещнем много хубаво. Трябва да Му дадем хубава храна, хубава дреха, хубава..." Тогава е служене. И веднага щом дойде чувството, че "Това е каменен идол" - те казват понякога "идолопоклонничество" - "и на нас ни е казано да Го обличаме, да Му даваме..., колко досадно." Тогава край. Свършено е. Това става навсякъде. Видях в Назик в много, много големи храмове няма пуджари, и кучетата изхвърлят изпражнения. Не само сградите се разпадат. В западните страни също църквите са затворени. Големи, големи църкви, в Лондон видях, много големи, големи църкви, но са затворени. Когато има среща в неделя, домакинът, двама, трима мъже и една старица, те идват. Никой не идва. И ние купуваме. Купили сме няколко църкви. Понеже сега са безполезни. Безполезни са. В нашия Лос Анджелис сме купили и няколко други. В Торонто, наскоро я купихме. Големи, големи църкви. Но те не искат да ни продадат. В една църква свещеникът каза, че "Аз ще запаля тази църква, но няма да я дам на Бхактиведанта Свами." (смях) Подобен беше случаят с църквата в Торонто. И в Мелбърн, условието при закупуването беше, вие да разглобите сградата на църквата. Ние казахме: "Защо?" Те казаха, "Използвате я като храм сега, тогава няма да ви я дадем." Те отказаха. Знаехте ли това? Така че на тях не им харесва: "Това движение за Кришна съзнание ще изкупи църквите ни и ще постави Божества на Радха и Кришна." На тях не им харесва това. Но това не продължава.

Така че не само църквите в западните страни; тук също. Веднага щом загубите духа на служене, този храм ще стане голям провал, това е всичко. Няма да има повече храм. Така че ние трябва да поддържаме този дух на служене. Затова сме толкова придирчиви - "Защо няма свежи цветя?" Ако си мислите: "Това е каменна статуя. Какво значение има - свежи цветя или стари цветя? Трябва да дадем някакви цветя. Това е всичко." Но няма чувство, че "Това е Кришна. Ние трябва да дадем свежо цвете." Точно както аз съм жив човек, ако ми дадете свежо цвете и ако донесете някакъв боклук и ми го дадете, доволен ли ще бъда? Как мислите? Така това чувство се губи дори в началото, че "Аз ще удовлетворя тази статуя с някакво старо, изсъхнало цвете. Тя (статуята) няма да протестира." Да, няма да протестира. Но с живота ви ще бъде свършено. Протестът ще дойде по този начин. Веднага щом загубите чувството, бхава, будха бхава-саманвитах (БГ 10.8)... Кой може да обожава Кришна? Когато има бхава, стхайи-бхава. Това е обсъдено в "Бхакти Расамрита Синдху", какво е бхава. Но ако нямате никаква бхава, тогава вие сте на материална (неясно), каништха-адхикари. Просто шоу. Едно шоу не може да продължава много дни. Много скоро ще свърши.