BG/Prabhupada 0630 - Няма причина за скърби, тъй като душата ще просъществува
Lecture on BG 2.28 -- London, August 30, 1973
Предан: Превод: "Всички сътворени същества са непроявени в началото, проявени в средата, и отново непроявени, когато биват унищожени. Така че защо е нужно да скърбиш?"
Прабхупада: И така душата е вечна. Така че няма нищо, никаква причина за скръб, дащото душата ще остане. Дори тялото да бъде унищожено, няма никаква причина за скръб. А онези, които не вярват, че "Няма душа; всичко е било пусто в началото..." Така че в началото е имало пустота, а в средата е било проявено. Тогава отново е пустота. Така че от пустота в пустота, къде е скръбта? Това е аргументът, който излага Кришна. И в двата случая не можеш да скърбиш. После?
Прадюмна: (коментар) "При все това дори, заради спора, ако приемем атеистичната теория, пак няма причина за скръб. Настрана от отделното съществуване на душата, материалните елементи остават непроявени преди творението. От това фино състояние на непроявеност идва проявлението. Точно както от пространството се поражда въздуха; от въздуха се поражда огън; от огъня, произлиза водата; а от водата се появява земята. От земята възникват много разнообразни проявления..."
Прабхупада: Това е процесът на сътворение. От пространство, после небе, после въздух, после огън, сетне вода, после земя. Това е процесът на сътворение. Да.
Прадюмна: "Да вземем за пример един небостъргач, проявен от земята. Когато се разглоби, проявлението става отново непроявено и остава като атоми в крайното състояние. Законът за запазване на енергията важи, но с течение на времето нещата са проявени и непроявени. Това е разликата. Тогава каква причина за скръб има във всеки от етапите на проявление или непроявление? По един или друг начин, дори в непроявения стадий, нещата не се губят. Както в началото и в края всички елементи остават непроявени, и само в средата те са проявени, и в това от материална гледна точка няма никаква реална разлика. А ако приемем ведическото заключение, както се казва в Бхагавад Гита (антаванта име дехах) че тези материални тела ще изтлеят с течение на времето (нитясйоктах шариринах) но че душата е вечна, тогава ние трябва винаги да помним, че тялото е като една дреха. Затова защо да скърбим за промяната на една дреха? Материалното тяло няма действително съществуване по отношение на вечната душа. То е нещо като сън. В един сън ние можем да си мислим, че летим в небето или седим на колесница като цар, но когато се събудим можем да видим, че не сме нито на небето, нито седнали в колесницата. Ведическата мъдрост насърчава себепознанието на основата на несъществуването на материалното тяло. Затова във всеки случай, независимо дали някой вярва в съществуването на душата или не вярва в съществуването на душата, няма никаква причина за скръб за загубата на тялото."