BG/Prabhupada 0631 - Аз съм вечен, а тялото не е вечно, това е факт: Difference between revisions

(Created page with "<!-- BEGIN CATEGORY LIST --> Category:1080 Bulgarian Pages with Videos Category:Prabhupada 0631 - in all Languages Category:BG-Quotes - 1973 Category:BG-Quotes -...")
 
(Vanibot #0023: VideoLocalizer - changed YouTube player to show hard-coded subtitles version)
 
Line 6: Line 6:
[[Category:BG-Quotes - in United Kingdom]]
[[Category:BG-Quotes - in United Kingdom]]
<!-- END CATEGORY LIST -->
<!-- END CATEGORY LIST -->
<!-- BEGIN NAVIGATION BAR -- DO NOT EDIT OR REMOVE -->
{{1080 videos navigation - All Languages|Bulgarian|BG/Prabhupada 0630 - Няма причина за скърби, тъй като душата ще просъществува|0630|BG/Prabhupada 0632 - Ако осъзная, че не съм тялото си, тогава преодолявам трите проявления на природата|0632}}
<!-- END NAVIGATION BAR -->
<!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK-->
<!-- BEGIN ORIGINAL VANIQUOTES PAGE LINK-->
<div class="center">
<div class="center">
Line 14: Line 17:


<!-- BEGIN VIDEO LINK -->
<!-- BEGIN VIDEO LINK -->
{{youtube_right|js7YLdrzcP4|Аз съм вечен, а тялото не е вечно, това е факт<br />- Prabhupāda 0631}}
{{youtube_right|0tIKUCSZYXg|Аз съм вечен, а тялото не е вечно, това е факт<br />- Prabhupāda 0631}}
<!-- END VIDEO LINK -->
<!-- END VIDEO LINK -->


<!-- BEGIN AUDIO LINK (from English page -->
<!-- BEGIN AUDIO LINK (from English page -->
<mp3player>http://vaniquotes.org/w/images/730830BG-LON_clip_02.mp3</mp3player>
<mp3player>https://s3.amazonaws.com/vanipedia/clip/730830BG-LON_clip_02.mp3</mp3player>
<!-- END AUDIO LINK -->
<!-- END AUDIO LINK -->


Line 26: Line 29:


<!-- BEGIN TRANSLATED TEXT (from DotSub) -->
<!-- BEGIN TRANSLATED TEXT (from DotSub) -->
Един момент в тази връзка е, че нощем когато сънувам аз забравям това тяло. Това тяло, в съня, аз виждам, че съм отишъл на различно място, говоря с различни хора и положението ми е различно. Но по това време аз не помня, че всъщност моето тяло лежи в леглото на апартамента, където съм дошъл. Но ние не помним това тяло. Това всеки е преживял. По същия начин, когато отново дойдете, при събуждането на сутринта след ставане от леглото, аз забравям всички тела, които съм създал в съня си. Така че кое е вярното? Това ли е вярното? Това тяло ли е истинското или онова тяло е истинското? Защото нощно време аз забравям за това тяло, а денем забравям за другото тяло в съня. Така че и двете не са истински. Това е просто халюцинация. Но аз съм истински, защото аз виждам нощем, аз виждам и денем. Така аз съм вечен, тялото не е вечно. Това са фактите. Антаванта име деха нитясйоктах шариринах ([[Vanisource:BG 2.18|2.18]]). Шариринах, собственикът на тялото е вечен, но тялото не е. По толкова много начини, Кришна обяснява за материалното състояние на това тяло. Ала онези, които не са много интелигентни, с беден запас от знание, за тях е много трудно да разберат. Иначе нещата са много ясни. Този момент е много ясен. Че нощем аз забравям това тяло, а денем забравям тялото от през нощта. Това е факт. По подобен начин, аз може да забравя тялото от последното ми появяване, последната продължителност на живот, или може да не знам бъдещото тяло. Но аз ще съществувам, а тялото може да се промени, но аз ще трябва да приема друго тяло, което е временно. Но аз, както аз съществувам, значи, че имам тяло. Това е духовно тяло. Така че духовното тяло съществува, а духовен напредък значи най-напред да знам своята духовна идентификация. Точно както Санатана Госвами отишъл при Шри Чайтаня Махапрабху след като се оттеглил от министерския си пост. И най-напред той казал, че ке ами, кене амая джаре тапа-трая: "Всъщност, аз не знам кой съм, и защо съм подложен на нещастни условия на живот." Затова нещастното състояние на живот е това тяло. Защото аз получавам... В съня също. Когато получа друго тяло, понякога откриваме, че на върха на много висок бамбук или висока планина аз просто сега падам надолу. И аз се страхувам, понякога викам, "Сега, падам надолу." Така това тяло, това материално тяло, на кое тяло принадлежа, кое съм аз... Всъщност, аз не принадлежа на нито едно от тези тела. Аз имам отделно духовно тяло. И така този човешки живот е предназначен за тази реализация, че "Аз не съм това материално тяло, аз имам духовно тяло." Тогава следващият въпрос ще бъде, "Тогава каква е моята функция?" В настоящото тяло при някакво материално условие аз си мисля, "Това е моето тяло," а тялото се поражда при определени условия в тази страна или това семейство; затова, "Това е моето семейство, това е моята страна, това е моята нация." Всичко в телесната представа за живота. И ако аз не съм това тяло, тогава във връзка с това тяло, или моето семейство или моята страна или моето общество, или моите взаимоотношения, те също са фалшиви, защото тялото е фалшиво.
Един момент в тази връзка е, че нощем, когато сънувам, аз забравям това тяло. Това тяло, в съня, аз виждам, че съм отишъл на различно място, говоря с различни хора и положението ми е различно. Но по това време аз не помня, че всъщност моето тяло лежи в леглото на апартамента, където съм дошъл. Но ние не помним това тяло. Това всеки е преживял. По същия начин, когато отново дойдете, при събуждането на сутринта след ставане от леглото, аз забравям всички тела, които съм създал в съня си. Така че кое е вярното? Това ли е вярното? Това тяло ли е истинското или онова тяло е истинското? Защото нощно време аз забравям за това тяло, а денем забравям за другото тяло в съня. Така че и двете не са истински. Това е просто халюцинация. Но аз съм истински, защото аз виждам нощем, аз виждам и денем. Така аз съм вечен, тялото не е вечно. Това са фактите. Антаванта име деха нитясйоктах шариринах ([[Vanisource:BG 2.18 (1972)|2.18]]). Шариринах, собственикът на тялото е вечен, но тялото не е. По толкова много начини, Кришна обяснява за материалното състояние на това тяло. Ала онези, които не са много интелигентни, с беден запас от знание, за тях е много трудно да разберат. Иначе нещата са много ясни. Този момент е много ясен. Че нощем аз забравям това тяло, а денем забравям тялото от през нощта. Това е факт.  
 
По подобен начин, аз може да забравя тялото от последното ми появяване, последната продължителност на живот, или може да не знам бъдещото тяло. Но аз ще съществувам, а тялото може да се промени, но аз ще трябва да приема друго тяло, което е временно. Но аз, както аз съществувам, значи, че имам тяло. Това е духовно тяло. Така че духовното тяло съществува, а духовен напредък значи най-напред да знам своята духовна идентификация.  
 
Точно както Санатана Госвами отишъл при Шри Чайтаня Махапрабху след като се оттеглил от министерския си пост. И най-напред той казал: ке ами, кене амая джаре тапа-трая: "Всъщност, аз не знам кой съм и защо съм подложен на нещастни условия на живот." Затова нещастното състояние на живот е това тяло. Защото аз получавам... В съня също. Когато получа друго тяло, понякога откриваме, че на върха на много висок бамбук или висока планина аз просто сега падам надолу. И се страхувам, понякога викам: "Сега падам надолу." Така това тяло, това материално тяло, на кое тяло принадлежа, кое съм аз... Всъщност, аз не принадлежа на нито едно от тези тела. Аз имам отделно духовно тяло. И така, този човешки живот е предназначен за тази реализация, че "Аз не съм това материално тяло, аз имам духовно тяло." Тогава следващият въпрос ще бъде: "Тогава каква е моята функция?" В настоящото тяло при някакво материално условие аз си мисля: "Това е моето тяло," а тялото се поражда при определени условия в тази страна или това семейство; затова, "Това е моето семейство, това е моята страна, това е моята нация." Всичко в телесната представа за живота. И ако аз не съм това тяло, тогава във връзка с това тяло, или моето семейство или моята страна или моето общество, или моите взаимоотношения, те също са фалшиви, защото тялото е фалшиво.
<!-- END TRANSLATED TEXT -->
<!-- END TRANSLATED TEXT -->

Latest revision as of 14:21, 30 September 2018



Lecture on BG 2.28 -- London, August 30, 1973

Един момент в тази връзка е, че нощем, когато сънувам, аз забравям това тяло. Това тяло, в съня, аз виждам, че съм отишъл на различно място, говоря с различни хора и положението ми е различно. Но по това време аз не помня, че всъщност моето тяло лежи в леглото на апартамента, където съм дошъл. Но ние не помним това тяло. Това всеки е преживял. По същия начин, когато отново дойдете, при събуждането на сутринта след ставане от леглото, аз забравям всички тела, които съм създал в съня си. Така че кое е вярното? Това ли е вярното? Това тяло ли е истинското или онова тяло е истинското? Защото нощно време аз забравям за това тяло, а денем забравям за другото тяло в съня. Така че и двете не са истински. Това е просто халюцинация. Но аз съм истински, защото аз виждам нощем, аз виждам и денем. Така аз съм вечен, тялото не е вечно. Това са фактите. Антаванта име деха нитясйоктах шариринах (2.18). Шариринах, собственикът на тялото е вечен, но тялото не е. По толкова много начини, Кришна обяснява за материалното състояние на това тяло. Ала онези, които не са много интелигентни, с беден запас от знание, за тях е много трудно да разберат. Иначе нещата са много ясни. Този момент е много ясен. Че нощем аз забравям това тяло, а денем забравям тялото от през нощта. Това е факт.

По подобен начин, аз може да забравя тялото от последното ми появяване, последната продължителност на живот, или може да не знам бъдещото тяло. Но аз ще съществувам, а тялото може да се промени, но аз ще трябва да приема друго тяло, което е временно. Но аз, както аз съществувам, значи, че имам тяло. Това е духовно тяло. Така че духовното тяло съществува, а духовен напредък значи най-напред да знам своята духовна идентификация.

Точно както Санатана Госвами отишъл при Шри Чайтаня Махапрабху след като се оттеглил от министерския си пост. И най-напред той казал: ке ами, кене амая джаре тапа-трая: "Всъщност, аз не знам кой съм и защо съм подложен на нещастни условия на живот." Затова нещастното състояние на живот е това тяло. Защото аз получавам... В съня също. Когато получа друго тяло, понякога откриваме, че на върха на много висок бамбук или висока планина аз просто сега падам надолу. И се страхувам, понякога викам: "Сега падам надолу." Така това тяло, това материално тяло, на кое тяло принадлежа, кое съм аз... Всъщност, аз не принадлежа на нито едно от тези тела. Аз имам отделно духовно тяло. И така, този човешки живот е предназначен за тази реализация, че "Аз не съм това материално тяло, аз имам духовно тяло." Тогава следващият въпрос ще бъде: "Тогава каква е моята функция?" В настоящото тяло при някакво материално условие аз си мисля: "Това е моето тяло," а тялото се поражда при определени условия в тази страна или това семейство; затова, "Това е моето семейство, това е моята страна, това е моята нация." Всичко в телесната представа за живота. И ако аз не съм това тяло, тогава във връзка с това тяло, или моето семейство или моята страна или моето общество, или моите взаимоотношения, те също са фалшиви, защото тялото е фалшиво.