BG/Prabhupada 1034 - Смъртта е сън за седем месеца. Това е всичко. Това е смъртта
720403 - Lecture SB 01.02.05 - Melbourne
Аз, ти, всеки един от нас изпитваме страдание по време на смъртта, както и по време на раждането. Раждане и смърт. Ние сме живи същества. Ние сме души. Тялото се ражда и умира. Тялото се появява и след това изчезва. Смъртта е сън за седем месеца. Това е всичко. Това е смъртта. А душата... Когато тялото вече е негодно за обитание, душата се отделя. И по решение на Всевишния душата отново отива в утробата на определена майка и душата оформя своето тяло. До седем месеца душата остава в безсъзнанателно състояние. А когато тялото се развива, съзнанието идва и детето иска да излезе от утробата, и се движи. Всяка майка знае как бебето се движи в утробата, когато е в 7-ми месец.
Това е велика наука - как душата, живата душа, е в контакт с материалното тяло и как тя преминава от едно тяло в друго. Примерът е даден, vāsāṁsi jīrṇāni yathā vihāya (БГ 2.22). Ние сме... като дрехите - ризата, палтото, когато станат твърде стари, ние ги оставяме и обличаме нова риза и ново палто... По същия начин, аз, ти, всеки един от нас, ние сме душа. Получаваме тяло и риза, и палто по законите на материалната природа. Prakṛteḥ kriyamāṇāni guṇaiḥ karmāṇi sarvaśaḥ (БГ 3.27). Точно това тяло ни е отредено в зависимост от стандарта ни на живот. Както европейците, американците, австралийците принадлежат на определен тип и ви се предоставя възможност - имате определен стандарт на живот. Ако някой индиец дойде в европейски, американски, австралийски град, както в град Мелбърн... Това казах на учениците си, "Ако някой индиец дойде, той ще бъде изненадан от стандарта на живот."