BG/Бхагавад-гӣта̄ 10.21

His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 21

а̄дитя̄на̄м ахам виш̣н̣ур
джьотиш̣а̄м равир амшума̄н
марӣчир марута̄м асми
накш̣атра̄н̣а̄м ахам шашӣ

Дума по дума

а̄дитя̄на̄м – на А̄дитите; ахам – Аз съм; виш̣н̣ух̣ – Върховният Бог; джьотиш̣а̄м – от светилата; равих̣ – Слънцето; амшу-ма̄н – блестящо; марӣчих̣ – Марӣчи; марута̄м – от Марутите; асми – Аз съм; накш̣атра̄н̣а̄м – от звездите; ахам – Аз съм; шашӣ – Луната.

Превод

От А̄дитите Аз съм Виш̣н̣у; от светилата Аз съм блестящото Слънце; от Марутите Аз съм Марӣчи, а сред звездите Аз съм Луната.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Има дванайсет А̄дити, сред които Кр̣ш̣н̣а е главният. Измежду блестящите в небето светила, Слънцето е главното. В Брахма самхита̄ Слънцето се приема за блестящото око на Върховния Бог. В пространството духат петдесет вида ветрове и божеството Марӣчи, властващо над ветровете, представя Кр̣ш̣н̣а.

Сред звездите най-забележителна през нощта е Луната, тя представя Кр̣ш̣н̣а. От този стих става ясно, че Луната е звезда; следователно звездите, които блестят в небето, също отразяват светлината на Слънцето. Теорията, че има много слънца във Вселената, не се приема във ведическата литература. Слънцето е едно, а Луната и звездите светят с отразена слънчева светлина. След като Бхагавад-гӣта̄ посочва тук, че Луната е една от звездите, блестящите звезди не са слънца, а са подобни на Луната.