BG/Бхагавад-гӣта̄ 10.4-5
TEXTS 4-5
- буддхир гя̄нам асаммохах̣
- кш̣ама̄ сатям дамах̣ шамах̣
- сукхам дух̣кхам бхаво 'бха̄во
- бхаям ча̄бхаям ева ча
- ахимса̄ самата̄ туш̣т̣ис
- тапо да̄нам яшо 'яшах̣
- бхаванти бха̄ва̄ бхӯта̄на̄м
- матта ева пр̣тхаг-видха̄х̣
Дума по дума
буддхих̣ – разум; гя̄нам – знание; асаммохах̣ – свобода от съмнение; кш̣ама̄ – способност да се прощава; сатям – честност; дамах̣ – контрол над сетивата; шамах̣ – контрол над ума; сукхам – щастие; дух̣кхам – нещастие; бхавах̣ – раждане; абха̄вах̣ – смърт; бхаям – страх; ча – също; абхаям – безстрашие; ева – също; ча – и; ахимса̄ – ненасилие; самата̄ – уравновесеност; туш̣т̣их̣ – удовлетворение; тапах̣ – аскетичност; да̄нам – благотворителност; яшах̣ – слава; аяшах̣ – позор; бхаванти – стават; бха̄ва̄х̣ – качества; бхӯта̄на̄м – на живите същества; маттах̣ – от мен; ева – несъмнено; пр̣тхак-видха̄х̣ – различно устроени.
Превод
Интелигентност, знание, свобода от съмнение и заблуда, способност да се прощава, честност, контрол над сетивата и ума, щастие и нещастие, раждане, смърт, страх и безстрашие, ненасилие, уравновесеност, удовлетворение, аскетизъм, благотворителност, слава и позор – всички тези качества на живите същества са създадени единствено от мен.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Различните качества на живите същества, добри или лоши, са създадени от Кр̣ш̣н̣а и са изредени тук.
Интелигентност е способността да се анализират нещата в истинската им светлина, а знанието предполага разбиране на това що е дух и що е материя. Обичайното знание, получено в университетите, е свързано само с материята и тук то не се приема за знание. Знание означава да се прави разлика между духа и материята. Съвременното образование не дава знание за духа. То се занимава с материалните елементи и телесните нужди. Следователно академичното знание е частично.
Асаммоха, свободата от съмнение и илюзия, се постига, когато човек не се колебае и разбира трансценденталната философия. Бавно, но сигурно той се освобождава от заблудата. Нищо не бива да се приема на сляпо; към всичко трябва да се подхожда с внимание и предпазливост. Кш̣ама̄, търпимостта и способността да прощаваш, трябва да се прилагат на практика; би трябвало да сме търпеливи и да прощаваме дребните обиди. Сатям, честността, означава фактите да се представят такива, каквито са за доброто на другите. Те не бива да се представят невярно. Светските условности допускат истината да се казва само когато е приятна за другите. Но това не е честност. Истината трябва да се казва направо, така че другите да разберат каква е действителността. Ако някой е крадец и хората са предупредени, че той е крадец, това е истина. Макар понякога истината да е неприятна, човек не трябва да я спестява. Честността изисква фактите да се представят такива, каквито са за доброто на другите. Това е определението за истина.
Контрол над сетивата означава сетивата да не се използват ненужно за наслаждение. Задоволяването на естествените сетивни нужди не е забранено, но ненужното наслаждение е пагубно за духовния напредък. Затова сетивата трябва да се възпират от произволно използване. По същия начин и умът трябва да се възпира от ненужни мисли. Това се нарича шама. Не бива да си губим времето в размишления как да спечелим пари. Това е прахосване на мисловната сила. Умът трябва да се използва, за да се разбере основната необходимост на човешките същества по един авторитетен начин. Силата на мисълта трябва да се усъвършенства в общуване с авторитети върху писанията, святи личности, духовни учители и личности с високо развито мислене. Сукхам, удоволствие или щастие, трябва да се търси в това, което е благоприятно за духовно просветление в Кр̣ш̣н̣а съзнание. И обратното – мъчително или причиняващо страдание е всичко неблагоприятно за развитието на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Благоприятното за Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва да се приема, а неблагоприятното – да се отхвърля
Трябва да разберем, че бхава, раждането, е свързано с тялото. За душата няма нито раждане, нито смърт, както вече обсъдихме в началото на Бхагавад-гӣта̄. Раждането и смъртта са валидни за въплъщението в материалния свят. Страхът се дължи на безпокойство за бъдещето. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не се страхува, защото чрез дейностите си със сигурност ще се завърне обратно в духовното небе, обратно вкъщи, при Бога. Бъдещето му е много светло. Но останалите не знаят какво ги очаква в бъдеще, какво ги чака в следващия живот. Затова живеят в постоянно безпокойство. Най-добрият път за освобождение от безпокойството е да разберем Кр̣ш̣н̣а и да се установим завинаги в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Така ще се освободим от всякакъв страх. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.37) се казва: бхаям двитӣя̄бхинивешатах̣ ся̄т – страхът се поражда от затъване в илюзорната енергия, но освободените от тази енергия, убедени, че не са това материално тяло, а духовни частици от Върховната Божествена Личност, се заемат с трансцендентално служене на Бога; те няма от какво да се страхуват. Очаква ги светло бъдеще. Страхът е състояние на личностите, които не са в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Абхаям, безстрашието, е възможно единствено за този, който е в Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Ахимса̄, ненасилие, означава да не се прави нищо, причиняващо страдание или смущение на другите. Материалните дейности, предлагани от толкова политици, социолози, филантропи и т.н., не дават добри резултати, защото политиците и филантропите нямат трансцендентално виждане; те не знаят кое е наистина добро за човешкото общество. Ахимса̄ означава хората да бъдат възпитавани така, че да оползотворят човешкото си тяло. Това тяло е предназначено за духовно осъзнаване и всяко движение или постъпка, неводещи към тази цел, са насилие върху човешкото тяло. Това, което подпомага бъдещото духовно щастие на всички хора, се нарича ненасилие.
Самата̄, уравновесеност, означава свобода от привързаност и омраза. Да си твърде привързан или съвсем непривързан, не е най-доброто. Този материален свят трябва да се приема без привързаност или омраза. Благоприятното за живот в Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва да се приема, а неблагоприятното – да се отхвърля. Това се нарича самата̄, уравновесеност. Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не приема нищо и нищо не отхвърля, освен ако не е полезно за дейността му в Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Туш̣т̣и, удовлетворението, предполага нежелание да се трупат все повече и повече материални неща чрез ненужни дейности. Човек трябва да е удовлетворен от полученото по милостта на Върховния Бог; това се нарича удовлетворение. Тапас означава въздържание, или аскетизъм. Тук са включени редица ведически правила и предписания – например ставането рано сутрин и къпането. Понякога е много трудно да се става рано сутрин, но всяка доброволно приета трудност се нарича аскетизъм. Съществуват и предписания за постене в определени дни на месеца. Човек може да няма склонност към подобни пости, но поради решителността си да напредва в науката за Кр̣ш̣н̣а съзнание би трябвало да приема неприятните за тялото действия, когато му се препоръчват. Той обаче не бива да гладува ненужно или в разрез с ведическите предписания, нито пък с някаква политическа цел. Това е описано в Бхагавад-гӣта̄ като гладуване в невежество, а направеното в страст и невежество не води до духовен напредък. Обратно, всичко, извършено в гун̣ата на доброто, води към напредък, затова гладуването според ведическите предписания обогатява с духовно знание.
Що се отнася до благотворителността, човек трябва да дава петдесет процента от печалбата си за някаква добра кауза. А какво означава добра кауза? Всичко, което се извършва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е не просто добра, но най-добрата кауза. Тъй като Кр̣ш̣н̣а е доброто, неговата кауза е също добра. Милостиня трябва да се дава на личност, заета с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Според ведическата литература милостиня трябва да се дава на бра̄хман̣ите. Тази практика все още съществува, макар и не точно така, както се препоръчва във Ведите. Все пак предписанието е милостиня да се дава на бра̄хман̣ите. Защо? Защото те са се отдали на духовното знание. Предполага се, че един бра̄хман̣а посвещава целия си живот на това да разбере Брахман. Брахма джа̄на̄тӣти бра̄хман̣ах̣ – този, който познава Брахман, се нарича бра̄хман̣а. И така, милостиня се дава на бра̄хман̣ите; те са постоянно заети с висше духовно служене и нямат време да изкарват прехраната си. Според ведическата литература милостиня се дава и на отреклия се от света, сання̄сӣ. Сання̄сӣте просят от врата на врата не за пари, а за да проповядват. Всъщност те обикалят, за да будят семейните от съня на невежеството; заети със семейните си дела, семейните забравят истинската цел на живота – да събудят своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. И задължение на сання̄сӣте е да ходят като просяци при семейните и да ги насърчават да станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Както се казва във Ведите, човек трябва да се пробуди и да постигне целта на човешката си форма на живот. Това знание и методът за постигането му се разпространяват от сання̄сӣте. Следователно милостиня трябва да се дава на отреклите се от света, на бра̄хман̣ите и за други подобни добри каузи, а не за лични прищевки.
Яшас, слава; според Бог Чайтаня прославен е този, който е известен като велик предан. Това е истинска слава. Ако някой стане велика и известна личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание, тогава той наистина е прославен. Ако не притежава такава слава, той е просто обикновена личност.
Всички тези качества се проявяват из цялата Вселена, в човешкото общество и в обществото на полубоговете. Съществуват множество човешки форми и по други планети и тези качества се срещат и там. Кр̣ш̣н̣а е създал тези качества, а желаещият да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание ги развива вътрешно. Този, който извършва предано служене на Върховния Бог, придобива всички добри качества според волята на Върховния.
Каквото и да видим, добро или лошо, източникът е Кр̣ш̣н̣а. Нищо, което не е в Кр̣ш̣н̣а, не може да се прояви в този материален свят. Това е знание. Макар и да виждаме, че нещата са различно установени, трябва да осъзнаем, че всичко води началото си от Кр̣ш̣н̣а.