BG/Бхагавад-гӣта̄ 11.2
ТЕКСТ 2
- бхава̄пяяу хи бхӯта̄на̄м
- шрутау вистарашо мая̄
- тваттах̣ камала-патра̄кш̣а
- ма̄ха̄тмям апи ча̄вяям
Дума по дума
бхава – появяване; апяяу – напускане; хи – несъмнено; бхӯта̄на̄м – на всички живи същества; шрутау – е чуто; вистарашах̣ – с подробности; мая̄ – от мен; тваттах̣ – от теб; камала-патра-акш̣а – о, лотосооки; ма̄ха̄тмям – величието; апи – също; ча – и; авяям – неизчерпаемо.
Превод
О, лотосооки, чух от теб с подробности как се появява и напуска всяко живо същество и осъзнах твоето неизчерпаемо величие.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна от радост нарича Бог Кр̣ш̣н̣а „лотосоок“ (очите на Кр̣ш̣н̣а са точно като листенцата на лотосов цвят), защото в предишна глава Кр̣ш̣н̣а го увери: ахам кр̣тснася джагатах̣ прабхавах̣ пралаяс татха̄ – „Аз съм причината за появата и изчезването на цялото материално проявление“. Арджуна научи всичко в подробности и разбра, че Бог, причината за всяко възникване и разрушение, остава настрана от тях. Както Бог казва в девета глава, Той е всепроникващ, макар да не присъства лично навсякъде. В това се състои невъобразимото величие на Кр̣ш̣н̣а и Арджуна признава, че напълно го е осъзнал.